Hidden - BG translation

Chapter 26 ∞ It just depends on how good you are at keeping it hidden.

Облегнах се на сградата и вдигнах.

 - Роузи, толкова съжалявам, не мога да повярвам,че..

 - Арън, къде беше днес? - прекъснах го.

 - Аз..не знам, наистина нямам извинение..

 - Ти обеща.

 - Знам и толкова съжалявам..

Въздъхнах.

 - Ядосана ли си?

 - Аз..не знам. Това се случва за трети път, Арън, кара ме да мисля,че не ти пука за мен. - признах.

 - Как можа да си го помислиш? Разбира се,че ми пука за теб, Роуз.

Въздъхнах.

 - Виж, може ли да говорим по-късно? Заета съм.

 - С какво?

 - Ъх..работа. Взех си няколко ръкописа за вкъщи.

 - Оу. Добре, ще говорим по-късно.

 - Добре.

Затворих и вдишах от свежия въздух. Наистина исках цигара в този момент.

Сякаш по поръчка, Хари излезе от вътре, заключвайки погледа си с моя.

 - Има ли нещо? - попита, когато се приближи. Цигарата му все още беше между пръстите му.

 - Арън се обади. - отговорих.

 - Хмм..

 - Той се извини.

 - Прости ли му?

Не отговорих. Вместо това взех цигарата от пръстите му и вдишах дълбоко. Димът възпламени белите ми дробове с познатото чувство и се отпуснах.

 - А като си помися, че през цялото време си мислих,, че ме излъга,когато каза,че си пушила. - Хари се усмихна.

Върнах му обратно цигарата и той я поднесе към устните си. Седяхме така известно време, просто облегнати на стената, пушейки. Почувствах се по-спокойна и облегнах главата си на стената.

 - Знаеш ли, Хари? Ти печелиш.

Той ме погледна объркано.

 - 21 - поясних. - Ти печелиш.

 - Хмм. - той не каза нищо.

 - Да. Сега сме на равно.

 - На равно?

 - Дължа ти толкова много услуги, за това че ме закара до вкъщи, че ми направи чай, за всичко това. - казах. - И сега сме на равно.

Хари ме погледна.

 - Казвам да ги разделим, петдесет на петдесет.

 - Хубаво. - свих рамене.

Хари стъпка цигарата и се обърна към мен. 

 - Какво криеш, Роуз?

 - Какво?

 - Ти криеш нещо. - каза той. - За това никога не говориш за Ню Йорк. 

 - Е..ти никога не говориш за Холмс Чапъл.

Силна болка премина през очите на Хари и той погледна надолу.

 - Всеки има тайни. - каза тихо. - Просто зависи от това, колко добре ги пазиш.

Обработвах думите му. "Просто зависи от това, колко добре ги пазиш."

 - Каква е твоята тайна, Роуз? - попита, правейки крачка напред.

 - За да е тайна, си има причина. - казах.

Бяхме само на няколко сантиметра, телата ни излъчваха топлина. Обичайната му миризма на мента, примесена с цигарения дим, почти ме опияняваше. Хари се наведе към мен, носовете ни почти се докосваха.

 - Каква е твоята тайна? - попитах го, гласът ми прозвуча като шепот.

 - Ти. - Хари издиша. Притисна ме, устните ни се докоснаха за момент, преди той да увие ръцете си около талията ми и да ме целуне. 

Той прокара езика си по устните ми, а коленете ми омекнаха. Устата му имаше вкус на ментова дъвка и цигара. Ръцете ми се увиха около врата му, придърпвайки го по-близо. Устните му бяха гладки и меки, като небето/рая. 

Той се отдръпна леко и аз почувствах студ, при загубата на контакт, но той премести устните си към врата ми, хапейки го леко. Отново опрях главата си на стената, издишайки, докато той целуваше мястото зад ухото ми. Дъхът му се срещаше с кожата ми. Очите ми се отваряха леко, когато той отново ме целуна по устните. Сърцето ми пулсираше в ушите, но не ми пукаше. Всичко, което ме интересуваше, беше, че целувах Хари. 

И след това реалността отново ме удари, сковавайки гърба ми и почувствах вина.

Арън.

Поставих дланите си върху гърдите на Хари и го избутах леко. 

 - Хари.. - казах в устата му.

В началото той не реагира и аз го избутах по-силно.

 - Хари. - казах по-силно и по- настоятелно. Той се отдръпна, объркано. - Не мога да направя това..- казах. - Арън..

Хари се обърна с гръб към мен, прокарвайки ръка през косата си. Той не каза нищо.

 - Съжалявам - казах тихо, изчервявайки се.

 - За какво? 

 - За..- търсех думи.

 - Хайде! - тонът му беше студен. - Да вървим! - той тръгна към колата си и аз бавно го последвах.