Chapter 56 ∞ Means nothing!

6.1K 307 20
                                    

Хари сведе поглед, веднага след като го каза, сякаш не искаше да го изрича на глас.

Взирах се в него, докато бузите му почервеняваха. 

Бих си пожелал теб, Роуз.

Бих си пожелал теб.

Да си пожелае мен? Какво имаше в предвид? Може да значи толкова много неща, но с Хари никога не мога да знам. 

 - Какво имаш в предвид под да си пожелаеш мен? - издишах.

Той примигна и отново ме погледна.

 - Не знам точно. Мисля, че аз..- той спря, когато телефонът му извибрира в джоба му. 

Какво? Мисли, че той... какво?

 - Да? - той вдигна. - Какво имаш в предвид? - веднага се напрегна.

Устните ми се разделиха. 

 - Луи, намали темпото. Кажи ми за какво, по дяволите, говориш.

Очите му се преместиха на мен.

 - Хубаво. Ще сме там.

Той притисна мястото между очите си.

 - По дяволите! - той прокле, започвайки да крачи.

 - Какво е станало? - попитах.

 - Алек.. Алек е ядосан, че Арън не е успял да те привлече на тяхна страна, затова е изпратил хора да те търсят.

 - И.. какво ще правим? - пулсът ми се ускори.

 - След час ще се срещнем в апартамента на Зейн и след това ще го измислим. - ченето му беше здраво стиснато, докато го следвах към колата, сядайки на седалката до шофьора.

Умирах си да разбера какво щеше да каже Хари, но по-ранния му коментар бе забравен, докато карахме обратно към града. Спокойствието, докато наблюдавахме звездите сега беше изчезнало.

 - Мамка му, мамка му, мамка му.. - Хари проклинаше под носа си, докато пътувахме.

 - Защо ме искат? - попитах.

 - Защото си умна. Всеки може да го види.

 - Но за какво съм им? Не разбирам. - поклатих глава.

 - Роуз, ти си редактор, нали?

Кимнах бавно.

 - Работата ти изисква да разглеждаш литературни текстове за грешки от всякакъв вид, нали?

 - Да.

 - Това умение е.. много полезно за някого, като Алек. Както каза Арън, ти си наблюдателна. Би могла да си най-ценния инструмент за Алек.

Hidden - BG translationWhere stories live. Discover now