Hidden - BG translation

Chapter 15 ∞ It's rude to listen to people's conversations.

- Той те е забравил??

Лана и Джеси ме гледаха със широко отворени очи,когато им разказах за миналата нощ. С изключение на частта, където с Хари почти се целунахме. Не искам никой да знае за това. Дори аз не искам да знам. Мисълта за това ме накара да потреперя и в същото време сърцето ми пропусна удар. 

Кимнах, прокарвайки пръстите си по кенчето сода.

 - Добре...Но го разкара, нали? - Джеси попита.

С ъгъла на окото си, видях някой да влиза в столовата, където седим.

Хари просто отиде до хладилника и го отвори, без "здравей". Той ме погледна за кратко, преди да се фокусира върху съдържанието на хладилника. 

 - Н-не. - казах смутено. 

 - Защо не? - ченето на Лана падна.

 - Ще говоря с него по-късно. Ще се оправим.

Джеси и Лана се спогледаха.

 - Не знам, Роуз. - каза Лана. - Не че нещо,но това момче изглежда, че...прекрачи границата.

 - Знам, но няма да се откажа така лесно. - не можех да видя лицето на Хари от позицията си, освен ръката му,която си почиваше върху вратата на хладилника. Можех да кажа, че подслушва.

 - Ако той не може да ти отдели време, значи не си струва. - съгласи се Джеси.

 - Мисля, че го обичам. - свих рамене.

Хари се скова и рязко стисна содата в юмрука си. Очите му пламтяха, когато се завъртя на пети и изхвърча от столовата. 

Джеси и Лана казаха още неща, които аз игнорирах. Защо Хари реагира по този начин? Отделих се от разговора и се върнах на бюрото си.

 - Грубо е да подслушваш разговорите на хората. - казах тихо, така, че само Хари да ме чуе. 

 - Не ми пука. - отговори, размествайки листи от бюрото си. - Никога не съм казвал, че не съм груб.

Завъртях очи и включих химикала си. Тъкмо щях да започна следващия си ръкопис, когато господин Гриимън излезе от офиса си.

 - Роуз, Стайлс, бихте ли дошли, моля.

Аз се сковах и погледнах към Хари. Той не изглеждаше притеснен. Стана от бюрото си и се запъти към господин Гриимън. Последвах го, хапейки долната си устна.

 - Стайлс, ти се занимаваше с досието на госпожица Роуз, когато тя започна работа тук. Занеси окончателното копие на господин Кристъл да го прибере в архива. Роуз, ти трябва да го придружиш, за да провериш дали информацията е точна. 

Простенах вътрешно. Не искам да прекарвам време с Хари. Въздъхнах. 

Хари кимна и взе папката от ръцете му. Не ми даде дори секунда и излезе с големи крачки от офиса.

Подтичвах, за да го настигна, като стигнахме асансьора.

 - Можеше да почакаш! - намусих се.

 - Можех. Но това не значи, че трябваше. - той просто сви рамене.

 - Знаеш, че изобщо не съм доволна от това. - казах, когато се качихме в асансьора. - Не е нужно да бъдеш толкова противен.

 - Едва казах нещо, Розали.

Направих гримаса. 

Хари ми подаде досието ми. 

 - Подръж това. - каза, със самодоволна усмивка. Взех папката,колебливо, а Хари се приближи и натисна всички копчета на асансьора, като те светнаха.

 - Не прави това! Ще блокираш системата!

 - Правя това всеки път, когато се кача в този асансьор. В безопасност сме. - отново се усмихна самодоволно и взе папката. 

 - Сега ще спираме на всички етажи. Всичките петнадесет. Това е загуба на време.- казах.

 - Не ми казвай, че наистина ти пука дали ще се върнеш бързо на работа.

 - Така е.

 - Разбира се. Трябваше да се сетя.

 - Какво значи това?

 - Значи, че ти си превзето набожен човек, Розали. ( не мога да се сетя за точния превод и този е от преводача ;д)

 - Не съм! 

 - Такава си. Не можеш да го отречеш.

 - И какво, ако е така? Няма нищо лошо в това. - затегнах ченето си.

 - Напротив. Точно обратното.

 - И как? - изплюх. 

 - Ако играеш по правилата през цялото време, никога няма да усетиш тръпката от играта. - усмихна се на половина, с подигравателен поглед. 

Думите му ме засегнаха.

 - Добре.. - опитах да измисля как да се върна, но не успях. Затворих устата си и скръстих ръце.

 - Каквото очаквах. - звучеше самодоволно и ми се прииска да го зашлевя, за да сваля мазната усмивка от лицето му. 

Прекарахме няколко минути в тишина. Внезапно, се чу силен трясък и асансьора спря, стържейки. Светлините затрептяха, преди да изгаснат съвсем.