Hidden - BG translation

Chapter 49 ∞ She wasn't just a girl.

Думите напуснаха устата ми и бързо я затворих. Пулсът ми се ускори. 

Изражението на Хари стана студено.

 - Избери си друг. - каза набързо. Той отклони погледа си надолу, замисляйки се.

 - Не. - казах решително. - Няма, ти каза тайна за тайна. Аз спазих моята част, сега е твой ред. 

Той въздъхна, отново поглеждайки надолу. Старото ми любопитство отново щеше да ме изяде жива, предвиждайки какво ще каже той. 

Мълчеше толкова дълго, че вече си мислех, че никога няма да каже нищо, но накрая заговори.

 - Името й беше Вайълет. - каза тихо. - Вайълет Уотъргейт. - захапа устната си. - Срещнах я в бар, докато бях на половина пиян. Единственото нещо, което можех да си помисля в този момент, беше "Това е най-красивото момиче, което съм виждал!"

Малка усмивка се появи на устните му. 

 - Тя имаше онази руса коса. Беше дълга и наистина мека. Половината падаше по гърба й и винаги я носеше на вълни, както обичах. И- и имаше онези наистина сини очи, които бяха толкова чисти, като океана. Те бяха толкова сини, Роуз.. Толкова сини.. - Виждах как спомените изплуват пред очите му, когато той погледна към небето.

Пое си въздух, преди да продължи. 

 - Тъкмо се бях преместил от Англия и бях развалина. Но, когато срещнах Вайълет.. по дяволите. Тя беше като никотин. Не поемаше ангажимент към никого и го знаех, но някак все се връщах при нея. Дори да й звъннех и в три сутринта, тя щеше да вдигне. По всяко време. - усмивката се махна. - И преди да се усетя, не можех да я оставя да си тръгне.

Той ме погледна.

 - Освен това, нямах какво да й предложа. И това също го знаех. Знаех, че тя ме държеше наоколо, само защото бях луд по нея, а това й харесваше. Знаех го, но не направих нищо. 

Той се загледа в далечината. 

 - Когато тя ми каза, че ще се мести в Лос Анджелис, за да започне кариера, предполагам, не бях много изненадан. Този ден й казах, че я обичам, а тя се изсмя в лицето ми. 

Взирах се в Хари, пленена.

 - Помня всяка секунда от онзи ден. - каза тихо. - Сякаш думите ми просто минаха покрай нея. Сякаш нищо от това, което казах, нямаше значение. Денят, в който тя замина, бях съсипан. Исках да й се разкрещя, че ме е подвеждала през цялото време, но вместо това просто наблюдавах как се изнася от твоя.. - той спря, бързо отмествайки поглед.