Hidden - BG translation

Chapter 3 ∞ Look up and freeze...

Алармата ми звънна в седем сутринта и страшно ме стресна. Ударих бийпкащия часовник в пода и стон излезе от устните ми. Отне ми две минути, докато осъзная, че бе понеделник сутрин, денят, в който започвах новата си работа. Скочих от леглото и се втурнах към банята. Изкъпах се набързо и изсуших косата си, оставяйки я да пада на небрежни вълни по рамената ми. Сложих си очна линия и спирала, опитвайки се да изглеждам професионално и от някаква класа. Отидох до гардероба си и издърпах бяла блуза и черна пола, заедно с черни обувки. Погледнах се в огледалото и издишах дълбоко няколко пъти. 

- Не можеш да оплескаш това! - заявих на отражението си. 

След краткия разговор със себе си, взех чантата си и заключих вратата. На излизане от сградата, минах покрай вратата на Хари. Избутах го от мислите си. Само защото имах груб съсед, не означаваше, че трябваше да ми повлияе. Това бе всичко, стига да не вдигах шум, както той помоли. 

Качих се в колата си. Студеният портландски въздух ме накара да потреперя. Въпреки, че бе едва средата на септември, температурите вече спадаха. Нямах нищо против това. Обичах студеното време. 

Пътят до "Кристъл" беше кратък, благодарение на това, че апартаментът ми бе само на няколко блока разстояние. Благодарих на Арън за хиляден път, че ми помогна да избера такова фантастично място. 

Паркирах колата си и влязох в лъскавата, стъклена сграда. Взех асансьора до шестия етаж и минах през просторен офис, спирайки се на рецепцията. 

Жена със светлокафява коса и шокиращо сини очи, ми се усмихна от бюрото. 

- Добро утро, госпожице Найт. - тя кимна леко. 

- Здрасти - поздравих я. Табелката на бюрото й гласеше "Мариън Джонсън". Тя трябваше да е тази, с която говорих по телефона. 

- Ще уведомя господин Гриимън, че сте тук. - тя вдигна слушалката и натисна няколко бутона, казвайки името ми в нея, преди да затвори. Подаде ми ламинирана папка. - Господин Гриимън остави настрана този ръкопис, за да го прегледате, когато пристигнете. Взех папката в ръцете си, неспособна да спра усмивката, разпрости по лицето ми. 

Това беше то. Това наистина се случваше.

Няколко секунди по- късно, мъж с очила и тъмна коса се приближи към мен, подавайки ръка, за да се здрависаме.