Hidden - BG translation

Chapter 59 ∞ You're no better.

Джема не се обади отново. 

Е, поне не през последните няколко дни.

Хари все още се възстановяваше от обаждането и понякога уморено проверяваше телефона си. Изпитвах силна болка в гърдите, когато го правеше, знаейки дълбоко в себе си, че той иска да говори с нея, но е прекалено наранен от постъпката й. 

Нещо като нас с Елизабет.

Почивката свърши прекалено бързо и беше време да се връщам на работа. През повечето дни с Хари обядвахме заедно, а понякога се присъединяваха и Пери и Зейн. Винаги внимавахме Арън и Алек да не би да са около Crystal. Не искахме друг сблъсък с тях. 

С всеки изминал ден се влюбвах все повече в Хари. Забелязвах и най-незначителните неща у него - начинът, по който си дъвче устната, докато шофира или как разцъква химикала си, когато отлага работата си. Объркана съм, чудя се защо, по дяволите, се чувствам по този начин, но просто трябва да го приема. 

Оказа се, че ни е забранено да стъпваме в онзи бар, понеже Джеръми твърдеше, че "сме нарушавали мира", което и направихме, но това не спря Хари да си поиска двайсетте долара обратно. 

Все пак Джеръми не ги върна.

Не, че сме го очаквали, при положение, че Хари му каза, че носа му е прекалено голям за лицето му. 

Времето беше ужасно студено, като от време на време прехвърчаше и сняг. Харесвах начина, по който снегът падаше по косата на Хари. Казах му го веднъж, когато се връщахме от Panera през обедната почивка.

 - А сега? - той попита със самодоволна усмивка. 

 - Да, харесва ми. - подсмихнах му се обратно. 

 - Е, тогава трябва да вали сняг по-често. 

Хари ми даде резервния ключ от апартамента си във вторник, с условието да не докосвам запасите му от Snickers или ще ме намери и ще ме убие. Казах му, че няма да ги пипна зад гърба му, а той се засмя.

В сряда, "случайно" разля малко кафе по бюрото ми.

 - Какво, по дяволите!? - викнах му леко. 

 - Съжалявам. - седна на бюрото си с доволна усмивка, казваща, че изобщо не съжалява.

 - Почисти го! - заповядах му, махайки листите си далеч от разлятото.

 - Искаш ли да ме накараш?

Повдигнах вежда.

 - С удоволствие. - отидох до бюрото му, като взех гуменото му топче и го скрих зад гърба си.