Chapter 61 ∞ In the Zoo.

7.1K 351 68
                                    

Събудих се, все още сгушена в ръцете на Хари. Топлият му дъх се блъскаше в челото ми.

Можех да остана така завинаги.

За съжаление, трябва да работим, а и не знам в какви отношения сме.

Преди няколко седмици ми каза, че не означавам нищо за него, а ето ни сега - сгушени спокойно.

Трябваше ли да изчакам да се събуди?

Реших, че няма нужда и се отделих от него, изплъзвайки се от леглото.

Взех ключовете си от нощното шкафче и излязох на пръсти от апартамента му.

Взех си душ и изсуших косата си, облякох бледолилава риза и сива пола. Качих се на токчетата си и прибрах ключовете и телефона си, почти закъснявайки за работа.

Пристигнах точно на време, пускайки нещата си на бюрото, въздъхвайки.

 - Добро утро, Роуз! - Пери викна от бюрото си в Човешки ресурси, а аз й се усмихнах.

Събитията от снощи започнаха да се повтарят в главата ми, когато отворих папката на бюрото си.

 - Ти.. не искаш ли да остана?

 - Защо да искам да останеш?

Взех химикала си, опитвайки да се съсредоточа.

 - Не си отивай.

 - Днес е рождения ти ден. Просто остани с мен тази нощ.

 - Просто остани.

Затворих очи. От всички пожелания за рождения ми ден, това на Хари имаше най-голямо значение.

 - Розали!

Погледнах към ядосаните, искрящи очи на Хари.

 - Какво? - свъсих чело.

 - На покрива. Веднага. - той затегна ченето си.

 - Не, аз..

 - Веднага.

Станах от мястото си и объркана, последвах Хари към стълбите. Вървеше доста бързо и ми беше трудно да поддържам темпото му. Можех да видя гневът, който излъчваше, въпреки че не знаех защо е ядосан.

Най-сетне се качихме на покрива, където прехвърчаше сняг. Въздухът беше леден, но Хари едва ли го усещаше от яд.

Веднага, след като вратата се затвори, той се обърна разярен.

 - Какво, по дяволите, беше това? - той изкрещя.

Hidden - BG translationWhere stories live. Discover now