Hidden - BG translation

Chapter 55 ∞ I'd wish for you.

Загърнах се по-плътно в якето си, вървейки надолу по улицата, а вятърът пилееше косите ми. Бузите ми бяха червени от студения въздух, а обувките ми тракаха по тротоара.

Отивах да се срещна с Арън.

Чувствах се ужасно виновна, че излъгах Хари, но не съм длъжна да му казвам къде отивам. Доколкото знаех, той беше в апартамента си, гледайки телевизия. А доколкото той знае, аз съм на пазар.

Ако не беше внезапното ми покровителство над Хари, нямаше да правя това. Нещо пречупи сърцето ми, когато го видях толкова наранен в петък и не исках Арън да го нарани отново. 

Раните му бяха почти заздравели. Устната му изглеждаше почти нормално, а порязаното на бузата му беше хванало коричка. Синината около окото му стана жълта, така че скоро ще изчезне.

Припомних си насоките, които Арън ми каза по телефона вчера.

Алеята през десет пресечки от ъгъла на твоята.

Завих зад ъгъла, започвайки леко да се страхувам. Буквално нямах идея какво да очаквам от тази среща, но си купих спрей, за всеки случай.

След като навлязох в тясната алея, видях Арън, облегнат на тухлената стена на една от сградите. Той се подсмихна самодоволно, когато приближих.

 - Колко мило от твоя страна да се появиш, Роузи. - каза подигравателно. - Надявам се, че си дошла сама?

Кимнах.

 - Това е добре за теб. - той се изправи.

 - Какво искаш? - изсъсках.

 - Нека поговорим за малко, става ли?

Издишах бавно.

 - Как си? - той попита.

 - Добре.

 - Работата наред ли е?

 - Да.

 - А Хари?

 - И Хари е добре.

 - Добре, добре. А чувствата ти към него?

 - Не съществуват. - свъсих чело, преглъщайки.

 - Не съществуват?

 - Нямам чувства към него.

 - Трудно ми е да повярвам.

 - Ние сме приятели, това е. - Арън ли убеждавах или себе си?

 - Разбирам. - той се засмя зловещо.

 - Защо ме накара да дойда тук? - попитах, бързайки да отклоня темата от Хари.