Hidden - BG translation

Chapter 46 ∞ Curing bad blood.

 -Роуз! - Джейсън вдигна. - Радвам се да те чуя.

 - М-Може ли да се срещнем? - изстрелях, сърцето ми щеше да изскочи. 

 - Да се срещнем? - направи пауза - Къде?

 - Ъм.. - огледах се - Има кафене на ъгъла между осма и седемдесет и четвърта.

 - Добре.

Затворих и седнах на една от външните маси. Не мога да повярвам, че правя това. Джейсън е главната причина - ако не и единствената - да напусна Ню Йорк. И сега съм тук, чакам го да се срещнем в проклетото кафене в края на улицата ни. 

Мислите ми преминаха към Хари. Вярвате или не, всъщност нямам търпение да го видя, когато се прибера. Той доказа, че е наистина верен приятел, а аз имам нужда от такъв. Но винаги има една малка, заядлива част от мен, която иска да го опознае по-добре. Той има толкова много тайни, знам го. Винаги, когато науча нещо ново за него, ме връхлитат още хиляди въпроси, които отново ме оставят в неведение. Той е като луната - част от него винаги е скрита. 

Изведнъж телефонът ми извибрира в скута ми. Вдигнах веднага.

 - Да?

 - Хей, пощата ти отново е в кутията ми. Какво ти казах за това?

Игривия тон на Хари малко ме отпусна и се засмях. 

 - Съжалявам. Просто ги остави пред вратата ми, ще ги взема, когато се прибера.

 - Много добре. - Чуваше се някакво шумолене от другата страна.

 - Хари?

 - Ъм?

 - Ти, ъм.. вярваш ли в мен?

 - Какво искаш да кажеш?

Преглътнах.

 - На път съм да направя нещо.. нещо голямо. Вярваш ли, че мога да го направя?

Той замълча за малко.

 - Разбира се, че можеш.

Думите му ме накараха да се почувствам по-уверена. Факта, че не ме попита за това, което правя - нито дори намек - създаде у мен чувство на привързаност към него.

 - Точно от това имах нужда. - издишах. Засмях се леко, като сърцето ми все още биеше учестено.  - Благодаря ти, Хари.

 - Винаги, Роузи. - усетих усмивката в гласа му.

 - Трябва да затварям, още веднъж, съжалявам за пощата. - усмихнах се.