Hidden - BG translation

Chapter 64 ∞ We'll be expecting you.

Отворих очи и всичко беше бяло.

Премигнах няколко пъти и тогава осъзнах, че гледам към прозореца, а навън цяла нощ е валял сняг.

- Хари! - побутнах го.

Той простена.

- Хари!

- Какво?

- Погледни навън.

Той седна сънено, обръщайки рошавата си глава към прозореца. Въздъхна, просвайки се обратно.

- Мамка му, отново сняг.

- Трябва да излезем.

- На колко си, на пет?

Извъртях му очи, лягайки до него.

- Не разваляй забавата. - промърморих.

Той се бореше с усмивката, а аз се подсмихнах самодоволно.

Събитията от предната вечер нахлуха в съзнанието ми.

Хари ме обича.

Хари ме обича.

Все още ми е трудно да го повярвам, но не се съмнявам. Късметлийка съм, за да имам любовта му.

Той уви ръцете си около мен, а аз се обърнах, за да се възхищавам на татуировките му.

Проследих звездата, а след това катинара и ключа на китката му.

Детски кикот избяга от устните му.

- Това гъделичка. - очите му все още бяха затворени, но се усмихваше широко.

Усмихнах се и се обърнах, притискайки тялото си към гърдите му. Другата му ръка се уви около мен и въздъхна сънено.

- Почти десет е. - казах.

- Е? - гласът му беше дрезгав.

- Нямаме ли нещо, което трябва да се свърши?

- Не.

Извъртях очи.

- Значи ще се преструваме, че снощи не сме получили заплашително съобщение от Алек?

- Не разваляй забавата, Розали.

Въздъхнах, борейки се с усмивката. Той разбра и се засмя високо.

- Ще видим. - каза по-сериозно. - Ще се обадя на Зейн по-късно.

Преглътнах и кимнах.

Секунди по-късно, телефонът му завибрира на шкафа.

- За Бога! - той простена, отделяйки се от мен, за да го вземе. - Какво? - сопна се, прокарвайки ръка през косата си. Намръщи се. - Да, и двамата получихме съобщението... да, тя е тук.. не, никой не е опитвал да дойде.. добре, до скоро, чао.