Hidden - BG translation

Chapter 1 ∞ Keep the noise level down.

Четири месеца по-рано.

Седях на малкия си диван, взирайки се в телефона. Нямах време да разопаковам или да сложа нещо на място, защото се бях взирала в дяволски безшумния си телефон през последните тридесет минути. Бях в новия ми апартамент от три часа, а всичко, което правех, бе да чакам този глупав разговор. Погледнах към часовника. Беше шест и половина. Не трябваше ли да се обадят в шест? Въздъхнах и станах. Можех да разопаковам, за да мине време. Точно когато отворих кашон, пълен с част от дрехите ми, телефонът иззвъня и се разрових за него. На практика се хвърлих на дивана и случайно изпуснах телефона на земята. Изпсувах и вдигнах.

 - Ало?- отговорих, опитвайки да звуча професионално.

- Здравейте, госпожица Найт? Аз съм Мариън Джонсън от "Кристъл Публикейшън".

 Сърцето ми се качи в гърлото.

 - Да, здравейте.

 - Обаждам се, за да Ви информирам, че интервюто Ви мина много добре и сте назначена. Поздравления! - жената от другата страна звучеше спокойно и делово.

 - Благодаря ви много!- казах, стараейки се да не звуча прекалено превъзбудено.

- Започвате в понеделник. Ще имате бюро и ще се срещнете с шефа си - господин Гриимън. Нямам търпение да се видим в офиса. Приятен ден!- и с това, тя затвори.

 Уверих се, че разговорът бе прекратен преди да започна да скачам наоколо и да танцувам. Мечтаех за тази работа, откакто бях тийнейджър и най-накрая я получих. Бързо взех телефона си и набрах Арън.

 - Арън, взех я! Взех работата! - изпищях.

 Чух го да въздиша.

 - Роуз, скъпа, на работа съм.

- Но..аз получих работата... Винаги съм я искала.

- Радвам се за теб, но наистина трябва да затварям.-

- Добре, добре..

- Не се сърди, Роуз. Довечера ще те изведа, където пожелаеш.

 Усмивка се прокрадна на лицето ми.

 - Добре.

- Перфектно. Ще се видим довечера.

 Оставих телефона и се загледах в кашоните разпилени из апартамента ми. Въздъхнах и започнах да разопаковам.  С Арън бяхме заедно от няколко месеца. Запознахме се, когато бях на посещение в Портланд, Ню Йорк. Започнах да го харесвам и когато му казах, започнахме да излизаме. Той работеше като медицински стажант, понеже бе завършил медицинско училище. Не го обвинявах, че няма много време за мен. Работата му бе много важна и той бе зает. Знаех, че ще има време за мен по-късно. Той винаги имаше.