Четири месеца по-рано.
Седях на малкия си диван, взирайки се в телефона. Нямах време да разопаковам или да сложа нещо на място, защото се бях взирала в дяволски безшумния си телефон през последните тридесет минути. Бях в новия ми апартамент от три часа, а всичко, което правех, бе да чакам този глупав разговор. Погледнах към часовника. Беше шест и половина. Не трябваше ли да се обадят в шест? Въздъхнах и станах. Можех да разопаковам, за да мине време. Точно когато отворих кашон, пълен с част от дрехите ми, телефонът иззвъня и се разрових за него. На практика се хвърлих на дивана и случайно изпуснах телефона на земята. Изпсувах и вдигнах.
- Ало?- отговорих, опитвайки да звуча професионално.
- Здравейте, госпожица Найт? Аз съм Мариън Джонсън от "Кристъл Публикейшън".
Сърцето ми се качи в гърлото.
- Да, здравейте.
- Обаждам се, за да Ви информирам, че интервюто Ви мина много добре и сте назначена. Поздравления! - жената от другата страна звучеше спокойно и делово.
- Благодаря ви много!- казах, стараейки се да не звуча прекалено превъзбудено.
- Започвате в понеделник. Ще имате бюро и ще се срещнете с шефа си - господин Гриимън. Нямам търпение да се видим в офиса. Приятен ден!- и с това, тя затвори.
Уверих се, че разговорът бе прекратен преди да започна да скачам наоколо и да танцувам. Мечтаех за тази работа, откакто бях тийнейджър и най-накрая я получих. Бързо взех телефона си и набрах Арън.
- Арън, взех я! Взех работата! - изпищях.
Чух го да въздиша.
- Роуз, скъпа, на работа съм.
- Но..аз получих работата... Винаги съм я искала.
- Радвам се за теб, но наистина трябва да затварям.-
- Добре, добре..
- Не се сърди, Роуз. Довечера ще те изведа, където пожелаеш.
Усмивка се прокрадна на лицето ми.
- Добре.
- Перфектно. Ще се видим довечера.
Оставих телефона и се загледах в кашоните разпилени из апартамента ми. Въздъхнах и започнах да разопаковам. С Арън бяхме заедно от няколко месеца. Запознахме се, когато бях на посещение в Портланд, Ню Йорк. Започнах да го харесвам и когато му казах, започнахме да излизаме. Той работеше като медицински стажант, понеже бе завършил медицинско училище. Не го обвинявах, че няма много време за мен. Работата му бе много важна и той бе зает. Знаех, че ще има време за мен по-късно. Той винаги имаше.
أنت تقرأ
Hidden - BG translation
أدب الهواةСлед сполетялото я нещастие, Роуз се премества от големия Ню Йорк, в красивото градче Портланд. Единственият човек, когото познава там, е гаджето й, Арън. Тя цели да започне начисто...получава нов живот, нов дом, както и мечтаната работа. Но съдбата...
