Hidden - BG translation

Chapter 27 ∞ The mysteries are made to be solved.

Наблюдавах през прозореца, докато пътувахме към вкъщи. Хари беше тих, по очевидни причини. Ченето му беше заключено, а хватката му около волана беше стегната. 

Защо ме целуна? Това значи ли,че той ме харесва? Защо би ме харесвал? Той се държи сякаш ме мрази деветдесет процента от времето, а през другите десет ме дразни.

Частта,която най-много ме плашеше, беше,че отвърнах на целувката. Аз го придърпах по-близо и му позволих да ме целуне. И ми хареса.

Как можах да направя това? Аз имам Арън. Не харесвам Хари. Нали?

Това означава ли, че съм изневерила на Арън? Хари ме целуна, но аз му отвърнах. Вълна от вина ме връхлетя като цунами и подпрях челото си на студения прозорец.

 - Не заспивай в колата ми. - Хари каза монотонно, поглеждайки ме за кратко.

Въздъхнах.

Копнеех да го попитам защо ме целуна и защо сега се държи толкова студено. Като се замисля, има толкова много неща, които искам да го попитам, но знам, че той никога няма да ми отговори. 

Пристигнахме пред сградата и аз бързо слязох от колата, без да го изчакам. Реших да не чакам бавния асансьор да дойде и тръгнах по стълбите, като токовете ми тракаха срещу бетонните стъпала. 

Когато изкачих първия етаж, чух че някой също започна да се изкачва. Спрях и се обърнах, за да видя Хари. Когато ме настигна, сведе поглед.

Той спря, където бях и аз, и ме погледна в очите, с празно изражение.

Взирахме се един в друг за известно време. Погледът му беше интензивен, изпълнен с нещо, което не можех да опиша. Преглътнах.

Хари изглеждаше сякаш иска да каже нещо и сведе поглед.

 - Това не трябваше да се случва. - каза тихо.

 - Знам. - кимнах, хапейки устната си.

 - Ще му кажеш ли?

Ще му кажа ли? Би било правилно, ако му кажа. Но малка част от мен искаше да го запазим между нас - нашата малка тайна, която ще пазим погребана.

 - Не. - казах накрая.

 - Защо не? - тонът му беше предизвикателен.

 - Имам чувството, че и той си има тайни. - свих рамене.

 - Мислех,че каза, че никога не би те наранил.

 - Вече не знам. 

Най-накрая отклони погледа си и продължи да изкачва стълбите. Аз се обърнах бързо и го последвах. 

Пристигнахме на нашия етаж и Хари бръкна в джобовете си, за да извади ключовете си. Отключих вратата и я отворих. Обърнах се и погледнах към него.

Имаше толкова неща, които исках да му кажа, да му кажа,че не исках да прекъсвам целувката, че той ме кара да се чувствам, по начин, по който никога не съм се чувствала. Но сега той се затвори и би ме обидил. 

 - Благодаря че.. ме разведри. - казах тихо. - Приятелите ти бяха..мили.

Той ме погледна, мръщейки се. Кимна, преди да отвори вратата си и да влезе бодро, затръшвайки я след себе си. 

Иска ми се да бях казала нещо повече, наистина. Хари ме обърква и ме смайва без край, но за това са мистериите- за да бъдат разплетени.

Знам, че главата е къса, но нямам време да преведа и следващата, която е по-дълга. хх