Hidden - BG translation

Chapter 18 ∞ What did Styles tell you?

Хари издиша и вдигна нещата си от пода,като бодро излезе,без да пророни и дума. 

Аз също излязох,прокарвайки ръка през косата си.

 - Колко време бяхте там, вие двамата? - господин Гриимън попита.

 - Не знам. Хари натисна всички копчета и това трябва да е блокирало системата. 

Гриимън извъртя очи.

 - Дявол да го вземе, казвал съм му да спре с това. Съжалявам за това,Роуз.

 - Всичко е наред. - свих рамене.

Господин Гриимън погледна часовника си. 

 - Не ми се иска да те моля за това,Роуз,но имаш ли нещо против да останеш до по-късно на работа? Имам два допълнителни ръкописа,които трябва да бъдат редактирани до утре. 

 - Разбира се. - кимнах - Започвам. 

Отидох обратно до работното си място и седнах, подреждайки листите си. Видях,че Хари вече си е тръгнал. Благодаря ти,Господи! Той беше последният човек,когото исках да видя. 

Объркана съм от думите му към мен. Не съм претенциозна. Въпреки че, признавам, хареса ми да го засегна по този начин. Заслужи си го след всички неща,които ми е казвал, откакто се срещнахме.

Но дали всичко,което ми каза е вярно? Сноб ли съм? Баща ми е изпълнителен директор на голям холдинг в Ню Йорк, но това не ме прави претенциозна,нали?

Какво съм направила на Хари, че да ме намрази?

Часовникът показваше четири и започнах да работя. Писах на Арън дали може да ме вземе и той се съгласи. Ще имам възможност да му се извиня за това,което казах и всичко ще бъде наред. 

Червената ми писалка шареше по страницата. Господин Гриимън ми имаше доверие  и не ме проверяваше често. Отново си благодарих,че останах. Той ми каза,че ще остави досието ми при г-н Кристъл друг път.

Около осем,бях приключила единия ръкопис и бях на половината на втория. Гриимън ми благодари отново,когато излизах. 

Набрах номера на Арън. Въздъхнах,когато се включи гласовата му поща.

Въздухът беше наистина студен и се загърнах с якето си. Не виждах колата му никъде и сърцето ми се сви,когато осъзнах,че той вероятно не идва...отново.