Hidden - BG translation

Chapter 76 ∞ There's always next year.

Хари прокара пръсти през косата си и си пое въздух. Наблюдавах го внимателно, нямах си на идея какво да очаквам.

Кабинката беше тясна и коляното му докосваше моето, докато седяхме на малката пейка. Екранът пред нас светеше, подканвайки ни да си изберем ефект и да натиснем "Старт", но правенето на снимки бе последното, което ни вълнуваше в този момент.

Да гледам Хари да се държи така, малко ме разсейваше. Никога преди не съм го виждала толкова уязвим и емоционален. И въпреки че ме болеше да го гледам, докато бършеше сълзите си, друга част от мен искаше да го види, да опознае всяка една негова страна.

- Така, докъде бях стигнал..

Гледах към прибраните в скута ми ръце, без да отговарям.

Усещах погледа му върху себе си, чакайки да кажа нещо, но така и не го направих.

- А, да. Когато най-накрая ме изписаха от болницата..

Той продължи сякаш съм му отговорила, а аз наблюдавах емоциите и уязвимостта му, от спомените, който бавно чезнеха.

- Джема все още беше с мен и ми каза, че е знаела, че си си тръгнала. Това просто потвърди онова, което вече знаех. След това изтръпнах, знаейки, че те накарах да ми обещаеш да останеш скрита, но честно казано не очаквах, че ще оживея.

Той леко се размърда, скръствайки ръце.

- Джема се премести през март в апартамент, недалеч от нашите и отново се върна към дизайна. Някой от бизнес средите на Crystal я срещнал на партито и я поканил на интервю. Колкото до мен, аз продължих с живота си. Само че вече не беше моят живот. Правех същите неща, които правех преди да те срещна, мислейки си, че си по-добре без мен в Ню Йорк. Ходех на работа всеки ден, пращах ти чековете и спях сам. Но очевидно нещата бяха толкова различни. Просто никога не бях осъзнавал колко скучен е бил живота ми без теб.

Преглътнах и се осмелих да отделя очи от скута ми.

- Мислих много. Вероятно твърде много. Мислих за всички неща, които ти казах вечерта на партито и всичко, което ти ми каза. Мислих за това, че ти се заклех да те пазя в безопасност, а ти беше, след като се премести. Винаги мислех за обещанието ми, че ще се видим отново. Продължих да опитвам да намеря начин да спазя и двете, но не успях.

- Ето виж, още от първата вечер, когато се спречка с Wolfe, когато Найл и Луи те причакаха в уличката, параноята, която бе обзе. В началото не беше силна, лесно можех да я игнорирам. Но с времето, докато те наблюдавах как все повече и повече се поставяш в опасност и то пред очите ми, и то заради мен, не можех повече. Тя нарастваше, докато вече не можех да се справя с нея. Тя ме превзе в нощта на партито, когато ти казах да се скриеш. Беше ужасяващо и агонизиращо, но мислех, че ще умра онази вечер и си мислех, че заедно със смъртта ми, опасността щеше да нарасне.