Мило мое пънкарче!

Глава 1

*Зоелина*

- Лина, изчакай ме да отидем заедно на работа. - извика съседката, помахвайки ми от прозореца.

Ох, пак ли? Човек не може спокойно да отиде на работа. Вярно, че работим на едно място, но трябва ли всеки път да ходим и да се прибираме заедно. Досадно е. Не стига, че на работа трябва да търпя бръщолевениците на хората, ами трябва да го правя преди и след това.

Не, всъщност, не го правя. Колко пъти съм й казвала, че това, че работим заедно не ни прави приятелки. Тя обаче не го прие. Даже започна да ми вика Лина. Мразя това име. Казвам се Зоелина. Но за нея било твърде дълго.

- Хееей, какво става, пънкарчето ми? - сръга ме в ребрата тя, след като ме настигна.

Да, стилът ми може да се определи като пънк-рок. Нося черни, скъсани дънки, лилава тениска на любимата ми група (Thousand foot krutch), суичър с черепчета и черни гуменки converse high. Имам много пиърсинги - пет на едното ухо, четири на другото, един на веждата и един на долната устна. Косата ми преди беше кестенява, но я боядисах черна с два лилави кичура и един син. Слагам много грим, заради детското си лице. Повечето хора ме избягват, но не и Ева. Колкото повече я отбягвам, тя толкова повече се влачи след мен.

- Хайде, че ще закъснеем и шефовете ще ни мъмрят. - каза тя и ме побутна.

Шефовете бяха нейните родители. Те държаха бар и ме взеха да им помагам, защото моите родители са приятели с тях. Работя там по четири часа. Преди или след училище. Чистя, сервирам, а понякога съм и на бара, но много рядко се случва. На тази почетна позиция е Ева. Нищо, че повечето неща ги разлива и накрая има повече пиене по пода, отколкото в чашите на клиентите.

- Разбра ли нещо за новите съседи, които се нанасят на долния етаж? - попита ме тя.

Клюки. Хората са луди по клюки. Само на мен ли не ми пукаше кой какво прави?

- Приличам ли на човек, на който му пука? Честно, погледни ме и ми кажи. - казах саркастично и посочих отегченото си лице.

- Стига, де. Не може да не ти е поне малко любопитно.

- Хората от блока постоянно се сменят. Защо това да е по-различно? - казах с досада аз.

- Хм, днес си много кисела. - каза тя и скръсти ръце.

- Аз винаги съм кисела. Не го ли забеляза? - казах отегчено.