**Ева**
Страшно се вълнувам за партито на Ноел! Ще бъде грандиозно! А отдавна не съм ходила на такова. Направо съм забравила какво е усещането да се наконтиш, да отидеш някъде и да се запознаеш с разни хора. Ще питам дали Рей иска да отидем заедно. Дали не прибързвам? Какво пък? Ще го питам. За първи път ще излезем пред хора като двойка. Леле, ще бъде прекрасно, страхотно, неземно! Направо подскачам от радост! Бих поканила и Зоелина, но знам, че ще ми откаже още преди да съм я питала.
Сега тръгвам за бара, после ще му звънна да го питам.
Слизам по стълбите и тъкмо излизам от входа и се сблъсквам с Лина, придружена не от кой и да е, а Рей.
- А, здравейте! Тъкмо за вас си мислех. Вие откога се прибирате заедно? - погледнах ги подозрително.
- Ами, от скоро. - отвърна Рей и побутна Лина.
Тя се засмя! Това е супер странно.
- Да разбирам ли, че вече можете да се траете?
- Ами, да кажем, че вече не ми идва да го пребия.- подсмихна се Лина.
- За което се радвам, защото удряш доста здраво за момиче. - каза Рей засмян.
- О, супер. Вече няма да ми се налага да измислям разни сложни планове, за да не се засичате. - въздъхнах с облекчение аз.
- Не, няма да се налага.- съгласи се Рей.
- Ами, тогава искате ли заедно да отидем на партито на Ноел?- погледнах ги въпросително.
- Аз съм пас. - Зоелина отсече веднага.
- Парти ли? - попита Рей - А, онова парти. На онази...
- На онази от съседния клас.
- Разбира се, сега се сетих. Ще бъде много яко. Да отидем тримата.- предложи Рей и погледна към Лина. Тя поклати глава.
- Да, и аз първо си мислих за това. Но бях сигурна, че Лина ще откаже, затова... защо не отидем заедно? - казах аз и го погалих по стегнатия бицепс, за да схване.
- Оставям ви да се разбирате. Аз се прибирам. - каза Лина и тръгна към входа.
Аз й кимнах, а Рей я проследи с поглед и после се обърна към мен.
- Какво си намислила? - попита Рей и ме придърпа към себе си.
Аз въобще не се възпротивих.
YOU ARE READING
Мило мое пънкарче!
Teen FictionЗоелина е мрачна пънкарка, която мрази хората и няма приятели. Наричат я "Самотната вълчица", защото винаги се цепи от групите хора, в които попада - в училище, на работа. Страх ги е да я заговорят, за да не отнесат някоя хаплива забележка...