Мило мое пънкарче!

Глава 4

**Зоелина**

Защо, по дяволите, го прави! Мамка му, Ева! Това момиче ще ме побърка! Не харесвам нито нея, нито онзи от долния етаж. Не харесвам никого. Толкова ли е трудно за вярване? Оставете ме на мира, мамка му!

- Лина, отиди да изхвърлиш боклука. - провикна се баща ми от хола.

- Ооооффф! Сега ли?! 

- Да, сега, защото ще започне да тече! - настоя баща ми.

Колкото и да възнегодувах, взех черния чувал, завързан на възел, излязох и треснах вратата.

Не ми се чакаше асансьора, затова се затичах по стълбите надолу. И това беше голяма грешка. Силно се сблъсках с някого на третия етаж. И на всичкото отгоре човекът носеше 2 кашона. И двамата се пльоснахме на пода, докато наоколо се разпиляваха книги, списания и плакати. Интересното беше, че списанията бяха за татуировки, а плакатите бяха на Linkin park, Green day и Thousand foot krutch. Откога търся техен плакат!

- Ле-ле! Страхотни плакати. - казах без дори да се извиня на човека. Просто стоях на земята и разглеждах лъскавите листи с красиви (поне за мен) личности по тях. 

- О, тези ли? Стари са.  - каза човекът до мен, докато разтриваше натъртените си места. - С теб само така ли ще се срещаме?

Чак след тези думи вдигнах глава, за да видя с кого се бях сблъскала. И познайте кой беше! Човекът, който най - малко желаех да срещна. 

- Ох! Вече ще се оглеждам преди да изляза от нас. Този път за къде си се разбързала? - попита ме Дан, събирайки разпиляните книги, плакати и списания.

- Оу! Извинявай. - едва изрекох. - За никъде. Разхождах се. - изправих се и му подадох останалите плакати.

- Като тичаш с боклук в ръка? - кимна към чувала боклук. 

- Не съм казала, че  разходката ми ще е дълга. - казах сухо.

- Искаш ли да ги задържиш? - попита като отново ми подаде плакатите.

Стъписах се. Досега никой не ми беше подарявал нищо. Защо го прави? Едва се познавахме.

- Хайде, видях как ти светнаха очичките. - побутна ме той.

- Но... нали са твои. - отстъпих назад.

- Спокойно, стари са. Това беше бунтарския ми период. Малко тежко приех местенето ни в Лондон. И бях малко откачен. - засмя се.  - Но беше отдавна. Ако искаш ги вземи.

Аз плахо ги поех от ръката му.

- Няма ли да ти липсват? - погледнах го въпросително.

- Може би, само този на Linkin park. С едни приятели чакахме цяла нощ за билети за концерта им и накрая ги спечелихме като  заклети фенове. Премръзнахме тази нощ, но си струваше. - усмихна се при спомена.

- Не знаех, че си... от този тип хора.  - казах тихо.

- И аз не знаех, че си толкова сладка без грим. - усмихна ми се той.

Сепнах се. Наистина бях без грим. А много рядко излизах без грим, защото не харесвах миловидното си, детско лице и не исках никой да ме вижда така.

- Ще излизаме ли довечера? - попита ме внезапно.

- Какво?!

- Твоята приятелка, Ева, ме покани да изляза с вас довечера. - обясни той.

- А, тя не ми е приятелка. Просто досадно дрънкало, от което не мога да се отърва. - казах и нарамих боклука.

- О, на мен ми се стори друго. Все пак остава ли уговорката? - този път той ме погледна въпросително.

- Не знам. Аз няма да идвам. - отсякох. - Питай Ева. Аз си имам по- важна работа.

- А, да. Боклукът. Между другото, тече. - посочи малката локвичка, образуваща се под чувала, висящ от рамото ми.

- Fuck!  - подскочих и свалих чувала от рамото си.

- Стой така. - каза той и внесе кашоните в апартамента. След малко се върна с чувал за боклук.  - Дай да го опаковаме. - сложи боклука в новия чувал. - Така поне няма да оставяш мокра пътечка по пътя към кофата. - засмя се.

Не съм сигурна, но мисля, че се изчервих.

- Ъм, мерси! - казах само и тръгнах да си ходя.

- Помисли си за довечера. - каза той зад гърба ми.

Аз само продължих по стълбите. 

След като се върнах, се облякох и отидох на работа, където заварих неприятна гледка.