Мило мое пънкарче!

Глава 20

**Зоелина**

Защо хората не си гледат в краката като вървят? Не взимам много място, затова не е кой знае колко трудно да ме заобиколи човек. Искам само да мина по коридора без да ме бутат или настъпват. Но, някой хора са се вживяли в ролята на владетели на коридорите и вървят все едно са  техни. Като тази днеска. Вижда, че идвам насреща й, но няма да се мръдне. Блъсна се в мен и се олях с капучино. 

- Лили, не гледаш ли къде вървиш? Момичето се окъпа с кафе. - каза подигравателно приятелката й. Оказа се онова момиче, което седеше на входа с Дан онзи ден.

- Опа, извинявай! - каза онази с злорадо.

Надути крави!

- Няма нищо. Другия път гледайте да не взимате целия коридор. - казах аз и ги изгледах накриво.

Чак сега разгледах онази по-подробно. Беше слаба като клечка, с бухнала кестенява коса и сини очи, които те гледат презрително. По коридора вървеше сякаш ходеше по моден подиум. Перчеше се все едно се опитваше да се хареса на някой, само дето коридорът беше почти празен. 

Оооо, не! Мамка му! Това е Ноел!  Как така не сме се засичали досега?  Беше ми уж "най-добра приятелка" като бях малка. Как я мразя! Само ме лъжеше и манипулираше. Винаги трябваше да получава каквото иска, за да не се разсърди. И за това винаги правехме каквото тя иска и излизахме когато тя може. Можеше да й звъня цял ден, за да я извикам да излезем, но тя никога не можеше или не искаше. Обаче ако тя искаше, трябваше  веднага да тръгна. Веднъж ми се разсърди, че не излязох, защото бях болна. Тя ме изкара, че се преструвам и раздрънка на всички, че ме е видяла да се разхождам сама. И всякакви такива простотии. Направо не искам да си спомням.

Толкова долно същество!

До края на деня не я засякох пак и по-добре. Направо полудявам при мисълта за нея.

***

След училище отидох на смяна в бара. Ева вече беше там.

- Здравей. - каза тихо.

- Здрасти. - отвърнах аз и набутах чантата си на рафчето под бара.

- Добре, че днес няма много хора. - каза Ева.

Аз кимнах и погледнах към салона. Наистина имаше само 3-4 маси.

- Колкото и да са, да напием тези хора! - каза ентусиазирано Ева.

Аз я изгледах тъпо. За какво беше това?