Мило мое пънкарче!

Глава 43

**Ева**

Много се радвам, че Дан е говорил с Лина. Беше толкова ядосан като дойде в бара, но все пак е решил да ме послуша и е взел правилното решение.

- Уговорихте ли се нещо? – попитах Дан на следващия ден в училище.

- Не. Беше толкова неловко. Даже не знам как стигнахме до тук. – каза той свенливо. – Предполагам, ще е след часовете.

- Какво ще има след часовете? – Ноел се появи внезапно иззад гърбовете ни.

- Ами, нищо. Мислехме да се помотаем малко. – казах аз.

- И къде ще се мотаем? – попита тя.

- Ъм, Ноел... – започна Дан, но аз го прекъснах.

- Не знам още. Може да се разходим из парка. – казах, изпращайки многозначителни погледи на Дан да замълчи.

- Хм, мислех си по-скоро за мола. – каза с утвърден тон Ноел, сякаш вече е решено. – Харесала съм си няколко неща в един магазин и искам да си ги взема. – каза като се облегна на рамото на Дан.

С него се спогледахме и си кимнахме. Ще излезем с нея, за да я попитаме защо е казала онези неща. А след това ще се видим със Зоелина.

***

След часовете отидохме в мола както искаше Ноел. С Лина се уговорихме за по- късен час и мисля, че тя се досети защо. Но трябва да разбера защо Ноел взе да се държи толкова подло.

- Е, как ви се струва? – попита тя като излезе от съблекалнята с тъмнолилава дантелена рокля.

- Страхотна е. – казах равно.

- Дан, ще ми закопчаеш ли ципа? – изгледа го кокетно тя и дръпна косата си настрани.

Той, разбира се, стана и й помогна като внимателно пазеше дистанция. Тя се завъртя няколко пъти, после се снима още толкова и най – накрая се върна в съблекалнята.

- Ъм, Ноел? Може ли да те питам нещо? – попитах, докато й подавах следващата рокля.

- Какво?

- Виждала ли си Лили напоследък? – започнах отдалече аз.

- Какъв е този въпрос? Разбира се, че не. – дръпна завесата и излезе пред голямото огледало.

Този път беше с къса, оранжева рокля с дантела около деколтето. Признавам й, че се преоблича доста бързо. Но за сметка на това се мотае ужасно много след това.