Мило мое пънкарче!

Глава 21

**Рей**

Днес  имам нова среща с Ева. Не е много моя тип, но какво пък? Дано пак да се навие да отидем в техния бар, за да мога да държа Лина под око. 

Много е удобно да излизаш с приятелки, които са скарани. И преди съм излизал с две приятелки, но трябва да си изключително добър лъжец, че да не те хванат. А е изморително постоянно да измисляш лъжи. Пък и те постоянно си говорят за това. Рано или късно едната ще разбере и ще стане голямо мазило. 

Затова по-добре да са скарани. 

В случая с Ева и Зоелина е много лесно. И двете са на едно място и докато излизам с едната, мога да държа под око другата.

Ева дойде. Изглеждаше много щастлива.

- Здрасти! - каза тя с грейнала усмивка.

- Здравей, блестяща усмивке! Къде искаш да отидем? - попитах.

- Където искаш. Може в нашия бар или някъде другаде.

- Добре, но мисля, че изпускам нещо. Защо си толкова щастлива?

- Ами, без причина. - засмя се тя.

- Така ли? Ами, ако те накарам да ми кажеш? - погледнах я дяволито и започнах да я гъделичкам.

- Не, не! Стига! Ще ти кажа! - каза тя през смях.

- Ами, хайде, де. - ръчнах я още два пъти.

- Добре, добре. Сдобрихме се с Лина. - каза тя още смеейки се.

- Какво? - казах малко стъписано и се отдръпнах.

- Защо се изненада така? - погледна ме тя учудено.

- Ъм, ами, то си е за изненада. Онзи ден ти идваше да потънеш в земята в нейно присъствие. - опитах се да замажа положението аз.

- Е, да, но вчера на  работа се сдобрихме.- поясни тя - Та, къде искаш да отидем?

- Ами, знаеш ли, не ми се ходи много надалеч. По-добре да отидем във вашия бар. - предложих.

- Добре. Тъкмо ще те запозная с майка ми. 

- Чакай, какво? - шокирах се аз - Ъм, не е ли малко рано?

- Ха-ха! Шегувам се! - засмя се тя - Исках да видя реакцията ти.

Аз се усмихнах, но изобщо не ми беше смешно. Това проваля плановете ми. Не трябваше да се сдобряват!