**Дан**
Оохх! Значи.... аман от тъпи хора! Защо всички трябва да го отнасяме, заради тъпите издънки на някои малоумни индивиди?
Какво съм виновен аз, че по-голямата част от класа, са недорасли идиоти? Точно тази групичка решиха да се правят на интересни като се промъкнаха в хранилището в кабинета по химия, докато господинa го нямаше и да измъкнат всички химикали оттам, за да се лигавят. Накрая всичко свърши разлято на пода, който за малко се подпали и добре, че бях там да го изгася, защото тези идиоти се паникьосаха. Накрая господинът влезе и завари обгорен, разяден под, група събрала се около разяденото петно и празни банки от химикали.
Разбира се, след 10-минутното крещене последва посещение при директора и наказание за целия клас.
Нямам думи! Толкова съм ядосан, че не искам да виждам хора в момента! Ще пребия някой!
Реших да се изкатеря нагоре до последния етаж и да потърся изход към покрива. Ще се усамотя за малко, за да ми мине ядът.
Качих се на последния етаж и видях сянка. Оф, какво пък сега?
Оказа се Лина, седнала на един мръсен чин, забила поглед в телефона си. Май не ме беше забелязала, защото продължи да клати глава и да пее без глас. Яко се раздаваше.
- На какво се раздаваш така? - попитах силно.
Тя се стресна и извади слушалките от ушите си.
- Няма значение.
- Нека позная - Thousand foot krutch?
Tя ме изгледа с присвити очи.
- Разбра нещо за мен и вече все едно знаеш всичко. - тросна се тя.
- Ами, това е доста важно нещо. - приближих се до нея - Защо стоиш тук сама?
- Сигурно по същата причина, заради която и ти си дошъл. Откъде знаеш за това място? - погледна ме строго.
- Извинявай. Исках за малко да се скрия. - казах и седнах до нея на широкия чин - Писна ми от идиоти. Та на какво се кефеше така преди малко? - отново попитах и я погледнах.
Тя извъртя очи, но накрая ми каза.
- Courtesy call. - каза тихо и започна да си слага слушалките.
- Добра е. Може ли?
Посегнах и взех едната слушалка. Тя малко се смути, но ме остави да я взема.
BẠN ĐANG ĐỌC
Мило мое пънкарче!
Teen FictionЗоелина е мрачна пънкарка, която мрази хората и няма приятели. Наричат я "Самотната вълчица", защото винаги се цепи от групите хора, в които попада - в училище, на работа. Страх ги е да я заговорят, за да не отнесат някоя хаплива забележка...