Мило мое пънкарче!

Глава 22

**Дан**

Оохх! Значи.... аман от тъпи хора! Защо всички трябва да го отнасяме, заради тъпите издънки на някои малоумни индивиди? 

Какво съм виновен аз, че по-голямата част от класа, са недорасли идиоти? Точно тази групичка решиха да се правят на интересни като се промъкнаха в хранилището в кабинета по химия, докато господинa го нямаше и да измъкнат всички химикали оттам, за да се лигавят. Накрая всичко свърши разлято на пода, който за малко се подпали и добре, че бях там да го изгася, защото тези идиоти се паникьосаха. Накрая господинът влезе и завари обгорен, разяден под, група събрала се около разяденото петно и празни банки от химикали. 

Разбира се, след 10-минутното крещене последва посещение при директора и наказание за целия клас.

Нямам думи! Толкова съм ядосан, че не искам да виждам хора в момента!  Ще пребия някой!

Реших да се изкатеря нагоре до последния етаж и да потърся изход към покрива. Ще се усамотя за малко, за да ми мине ядът.

Качих се на последния етаж и видях сянка. Оф, какво пък сега?

Оказа се Лина, седнала на един мръсен чин, забила поглед в телефона си. Май не ме беше забелязала, защото продължи да клати глава и да пее без глас. Яко се раздаваше.

- На какво се раздаваш така? - попитах силно.

Тя се стресна и извади слушалките от ушите си.

- Няма значение.

- Нека позная - Thousand foot krutch?

Tя ме изгледа с присвити очи.

- Разбра нещо за мен и вече все едно знаеш всичко. - тросна се тя.

- Ами, това е доста важно нещо. - приближих се до нея - Защо стоиш тук сама?

- Сигурно по същата причина, заради която и ти си дошъл.  Откъде знаеш за това място? - погледна ме строго.

- Извинявай. Исках за малко да се скрия. - казах и седнах до нея на широкия чин - Писна ми от идиоти. Та на какво се кефеше така преди малко? - отново попитах и я погледнах.

Тя извъртя очи, но накрая ми каза.

- Courtesy call. - каза тихо и започна да си слага слушалките.

- Добра е. Може ли?

Посегнах и взех едната слушалка. Тя малко се смути, но ме остави да я взема.