Мило мое пънкарче!

Глава 36

**Зоелина**

След фаталното парти на Ноел всичко е различно. Или по-скоро всичко се върна към нормалното. Отново съм сама и всички ги е страх от мен. С тази разлика, че заради Рей никой повече не смее да си прави шеги с мен. Ако преди са ме гледали и са си шушукали разни клюки за мен, то сега гледат да не срещат погледа ми и се отдръпват от пътя ми.

Поне най-накрая няма да ми се налага да се разправям с разни инфантилни задръстеняци.

Така може би е по-добре. Ева и Дан изглежда добре се разбират с Ноел, но съм сигурна, че нещо им казала, за да я последват. Вероятно най- долната лъжа, но това й е практика. Да лъже хората и да си играе с тях, докато не й омръзнат.

Но поне мога да си отбележа тази победа, че все пак Рей избра мен. Само като се сетя как Ноел пребледняваше като ме видеше с него направо ме напушва смях. Дано всеки път като ни види да я присвива стомаха от ужас.

А това, което каза, че били тръгнали с Дан, съм сигурна, че беше постановка. Естествено, че ще го изиграят пред мен. Толкова си личеше. Няма да го повярвам, докато не го видя наистина.

**Дан**

Не разбирам защо Ноел играе такива игрички. Като че ли води някаква лична война с Лина. Отдавна имам такова чувство, обаче мислех, че си въобразявам. Но ето, че става все по-явно. Не че Лина не го заслужава, след всичко случило се. Заслужава всяка конфузна ситуация, злобен коментар и подмятане по неин адрес.

Само да можех да спра постоянно да мисля за нея. Да спра да анализирам и сравнявам случките от преди и сега и да се питам защо се получи така. Измина цяла седмица и още ми е непосилно да изхвърля тези токсични мисли от главата ми. Те са във всеки ъгъл на съзнанието ми и е трудно да ги държа настрана, освен ако не съм зает с нещо. За това помага чистенето на училището, но не е особено ефективно като я виждам постоянно да се лигави с оня мазен нещастник. Държи я за ръка и я придържа, сякаш тя всеки момент ще припадне. Това не е Лина, която аз познавам, а някакво жалко, бледо копие.

- А, ето къде си! - Ноел се показа на вратата на класната стая, където държахме почистващите препарати и пособия. - Добре ли си? - погали ме нежно по врата тя.

- Да. - казах с половин уста и оставих кашоните, които носех на един чин.

- Сигурен ли си? Не звучиш добре. - разтри раменете ми. Това момиче определено няма проблеми с близостта. - Господин Рудолф ви вика във физкултурния салон, за да преместите някакви шкафове - каза и ме обърна към нея - но мисля, че може да почака.