Мило мое пънкарче!

Глава 31

**Зоелина**

Рей полудя ли? Сериозно ли говореше или това отново е някаква тъпа шега? 

Избягах в двора и отново тръгнах да търся Ева. Този път я открих пияна - заляна, заобиколена от същата групичка. Смееше се като откачена, а ходенето доста я затрудняваше. 

Като ме видя, така ми се израдва, че ми се хвърли на врата и едва не паднах.

- Линааа! Най-добрата ми приятелка! Къде се губиш цяла вечер, бе момиче? Упс! - залитна. - Аз малко си пийнах. Ха-ха-ха! - ухили се с премрежен поглед.  - Ти как си?

Ами, всички тук ме гледат накриво, чакам Ноел да стовари отмъщението си или каквото и да е това, което прави, танцувах с гаджето ти и той ми призна, че ме харесва. Хм, как да съм? 

Но още преди да кажа каквото и да е тя продължи да си нарежда.

- Знаеш ли, какво? Обичам те, пънкарче! - стисна ми бузата. - Нищо, че понякога си толкова проклета. Не знам защо така се палиш за всичко и понякога не те разбирам,... но си те обичам. - каза и внезапно ме целуна.  Устните й имаха вкус на ром с кола. Не знаех, че става толкова палава като пийне. Стъписах се и отстъпих назад.

- Трябва да пикая. - смени темата изведнъж. - Знаеш ли къде е тоалетната?

- Ъ, не можах да я намеря. - казах, все още смаяна от поведението й.

- Нищо. Ела да питаме онези там. - поведе ме към друга групичка. - А, сладурче, ще ми налееш ли още от тази вкусотия? - дръпна някакво момче, което минаваше покрай нас и му подаде чашата си.

- Хееей, как е купона? - провикна се към групата, събрала се до масата с храната.

Те й отговориха също толкова въодушевено. Май и те се бяха наквасили. Бяха със същите премрежени погледи и глупави усмивки като Ева.

- Кой от вас, пичове, ще ми каже къде е тоалетната, че с приятелката ми се загубихме? - попита тя момчетата.

- Ти не си ли онази мрачна пънкарка, за която се носят разни слухове? - попита ме един от тях.

- И какво, ако съм?- отвърнах.

- Ама ти си била секси парче! - сграбчи ме за дупето. - Хванахме се на бас, че ще мога да те целуна. - дръпна ме грубо към себе си.

- Помисли си пак, прасе! - хванах ръката, с която ме държеше и започнах да извивам, докато онзи не започна да вика и след това го сритах в чатала.