Мило мое пънкарче!

Глава 50

**Дан**

След откровенията в столовата миналата седмица, в училището ни настана невероятно спокойствие. Все още никой не е чувал или виждал Зоелина, от Ноел също няма следа. Без нея като че ли всички са по - щастливи. Няма лъжи, няма измами. Групичката й не се е разпаднала, но мисля, че не пречат на никого засега. Рей взе да страни от всички и като че ли той се превърна в аутсайдер. Каква ирония!
Тези двамата се оказаха такива позьори, каквито не съм и предполагал, че мога да срещна. На Рей поне му признавам това, че се изправи пред всички и си призна, че е гадняр, но може би иска да се промени.
Ноел пък веднага избяга и се скри. Лигла! Не може да стъпи и на малкото пръстче на Зоелина. Колкото и пъти да е била унижавана и подигравана, тя поне имаше силите да се изправи отново срещу тези, които я тормозят. Или се опитваше да не им обръща внимание. При първия такъв случай Ноел избяга и не се е показвала оттогава. Нищо чудно да се е преместила. Може би така е по-добре. Никога повече да не виждаме фалшивата й персона.
Сега сме в голямо междучасие и седим в същата столова, в която преди няколко дни станаха всички признания и разкрития.
С Ева си говорехме как са ни минали часовете и колко несправедливи са учителите понякога, докато не ни прекъснаха.
- Ева, може ли за малко?

Позьор номер едно беше събрал смелост да се доближи до масата ни и да заговори Ева.
- Рей?
- Има свободна маса ей там. - посочих му масата до кофата, на която никой никога не седи, защото вони отвратително.
- Не искам да сядам. Искам да говоря с Ева.
- Мислех, че съм ти казал да не доближаваш Ева или Зоелина, за да не те смачкам. - отвърнах заплашително. Може би малко прекалих, но с подобни хора винаги трябва да си нащрек.
- Виж, искам да проведа нормален разговор. Не желая повече разправии.
- Дан, стига! – Ева сложи ръка на рамото ми и стана. – Искаш ли да излезем отвън? - обърна се тя към Рей.

Колкото и да се е променил, не мога да оставя Ева сама с него.

Изчаках ги да излязат в коридора и ги последвах. Приклекнах до летящите врати, през които можеше да се чуе всичко.

- Исках само да ти се извиня както трябва. Осъзнавам, че се държах ужасно и си заслужавам всички презрителни погледи и хапливи коментари по мой адрес. – започна Рей.

- Както и усамотението, в което си изпаднал напоследък. – каза Ева. – Как е? Известният плейбой изведнъж да се превърне в най-големият аутсайдер. Каква ирония на съдбата! – засмя се тя саркастично.