Мило мое пънкарче!

Глава 56 (Final)

**Зоелина**

Събудих се от звука на досадната аларма. Пресегнах се в просъница към телефона си, за да я изключа, но ръката ми попадна на нещо меко и топло. Отворих едното си око и видях Дан да спи полугол до мен в леглото ми. Първоначално се стъписах, но после всички спомени от вчера ми изплуваха. Значи не е било сън. Вчера бяхме на най- якия концерт на TFK и се срещнахме с Тревър Макневън, който беше супер мил. Разписа ни тениските и се снимахме с него. Аз още бях с моята. Хванах палката на барабаниста и цяла вечер я разнасях като трофей, а сега лежеше на пода до захвърлените дрехи на Дан. Трябва да измисля специално място, където да я сложа.

След това бяхме на полето и Дан ме целуна под звездите. Стомахът ми потрепна приятно при спомена.
- Ооох, какво е това? Спри го. - промърмори Дан.
Пресегнах се и спрях алармата.
- Какво беше това? Толкова е рано... - отново промърмори сънено той.
- Алармата ми. Трябва да ставаме за училище. - казах аз и седнах в леглото.
- Не, не трябва. - каза той и ме придърпа обратно в прегръдките си.
Щях да се съглася с него и да си останем така цял ден, ако не бях чула стъпки пред вратата на стаята ми. Чух как майка ми си мърмори нещо както обикновено.
Ужас! Мислех, че и майка ми и баща ми са на работа вече! Тя защо е още тук?!
Паникьосана дръпнах юргана върху Дан и в същия момент тя отвори вратата.
- Зоелина, няма ли да ставаш ... ставате вече? - кимна тя към косматите, мъжки крака, които се подаваха изпод юргана ми. Погледна ме многозначително, все едно искаше да каже „Кого се опитваш да заблудиш?".

В този момент буквално ми се искаше да се изпаря. Да потъна в земята. Добре, че поне беше майка ми. Тя, предполагам, знае чий е този чифт крака. Ако беше баща ми, щеше да настане третата световна.

- Вчера доста късно се прибрахте. - отбеляза тя.

- Ами, да. Метрото доста закъсня. - казах тихо и отместих поглед настрани.

Майка ми се подсмихна. Мисля, че перфектно разбираше какво става.

- Оставила съм ви филийки на масата. Яжте преди да тръгнете. Аз отивам на работа. - каза тя.

- Добре. Чао.

- Ах, ти! Лъжкиня такава! - обади се Дан.

- Млъквай и се обличай! - срязах го аз. - Защо си гол?

- Така спя. Въпросът е, ти защо не си? - отвърна той, хилейки се.