Мило мое пънкарче!

Глава 17

**Рей**

Зоелина започва да ми има доверие. Само трябва да продължавам в същия дух. Да пипам бавно и внимателно. Пък и тя сама ми дава поводи. Горката, беше толкова жалка с подгизналата си тениска и размазания си грим. Как да не ú помогна. Обаче така и не разбрах какво се е случило. Но не трябва да питам. По- натам тя сама ще ми каже. Беше толкова смешна в грамадния ми суичер. Едновременно смешна и сладка. А по - късно сцената с онзи смотаняк също се получи добре. Направо като по поръчка. Вярно, че отнесох няколко удара от онзи нещастник и все още ме боли, но мисля, че добре се получи. Излязох героят, който се сби за нея и вече със сигурност ще ме гледа с други очи. И така, стъпка по стъпка, ще се влюби в мен.

- Тръгваме ли?

Е, обаче не пречи междувременно да се позабавлявам с нещо странично. Да се опитвам да впечатля тази пънкарка е доста изморително. Трябва ми нещо за разтоварване. Ева е идеална за това. Хубавка, наивна, не много умна и вярва на всичко, което й кажа. Да, беше ми омръзнало от това, но старите навици умират трудно.

- Да, хайде. - кимнах.

- Сигурен ли си, че всичко ще е наред? - попита ме тя.

- Да, спокойно. Няма за какво да се притесняваш. - казах и я побутнах нежно.

- Не е нужно да ходим в бара на нашите. Може да отидем другаде.

- Не е ли по-удобно да е наблизо, за да може да си тръгнеш навреме? - попитах.

- Ами, да, но...

- Хайде. Всичко ще е наред. Ако се притесняваш за Зоелина, аз ще се оправя с нея. - казах и я побутнах, този път по-силно и сложих ръка на кръста й.

Тя веднага се огъна.

Стигнахме в бара и още с влизането Зоелина ни засече с поглед.

- Здравей. - каза тихо Ева.

Лина само кимна и се обърна към клиентите.

Минахме покрай бара, Ева махна на майка си и седнахме на една маса. След малко Лина дойде да ни обслужи.

- Какво си избрахте? - попита тя делово.

- Едни пържени картофи и две коли. - казах аз.

Личеше си обаче, че на Ева й е неловко. Едва не се скри зад менюто.

- Хей, отпусни се. - сложих ръка върху нейната.

Тя ми се усмихна.

- Всичко ще е наред. - и аз й се усмихнах.

Лина дойде и трясна колите ни на масата, при което Ева подскочи.

- Ужас, още е ядосана. - Ева закри лицето си с ръце - Просто исках да й помогна. Толкова ли е ужасно това, което направих? - промърмори тя.

- Разбира се, че не. Опитвала си се да помогнеш на приятелка. Това, че не го оценява е неин проблем. - бавно свалих ръцете й от лицето й и ги задържах в шепите си.

- Толкова си мил. Извинявай, че те занимавам с проблемите си.

- Няма нищо. Всичко ще се оправи. - усмихнах й се окуражително.

- Извини ме, ще отида до тоалетната. - каза тя и стана.

Докато я чаках отидох да видя Лина. Подреждаше някакви чаши.

- За мен "здравей" няма ли?

- Здрасти. - каза тя с половин уста.

- Как си от вчера? - попитах.

- По- добре. А ти?

Все още беше с гръб към мен.

- Още ме боли, но иначе съм добре. - отвърнах.

- Виждам, че си се завърнал на фронта. - най- накрая се обърна и ме изгледа многозначително.

- Какво? А, това с Ева ли? Тя ме покани. Не можах да й откажа, изглеждаше толкова отчаяна. - казах просто и махнах с ръка.

- Аха. - кимна тя.

- Ако искаш, после може да те изчакам. Ако онзи още те притеснява. - предложих съвсем невинно.

- Не си насилвай късмета толкова. - каза с равен глас - Но може да дойдеш до нас да ти върна суичера. - каза накрая.

Аз се усмихнах и се върнах при Ева. Тя ме гледаше въпросително, сякаш се питаше какво съм правил при Зоелина.

- Беше права. Още е сърдита. Опитах се да говоря с нея, да спре да ти се сърди, но без ефект. Веднага ме отряза.

- Както се очакваше. - каза тя отчаяно.

- Започвам да си мисля, че това момиче не ме харесва. - казах шеговито, а тя се насили да се усмихне.

**Ева**

Излязохме за втори път с Рей. Ухилих се до уши когато ме покани. Но не съм кой знае колко радостна, не знам защо. Искаше да отидем в бара на нашите. Беше ми неловко заради Лина, но все пак се съгласих. След като си поръчахме, Лина трясна напитките ни на масата, при което аз подскочих. Личеше си, че още е ядосана. Но не съм искала да я обидя или да й се подигравам, както тя си помисли. Исках просто да й помогна да се социализира малко. Дори Рей се опита да поговори с нея, като знае, че тя не може да го понася. Беше толкова мил и през цялото време ме успокояваше. Дано да продължим да излизаме.