Мило мое пънкарче!

Глава 35

**Ноел**

Ох, дойде най-досадната част от годината. Годишното почистване на училището. Това е най-голямата досада, която мога да си представя. Защо аз трябва да чистя шкафове, затлачени с невъобразими боклуци, които даже не са мои? И задължително трябва да са покрити с умрели хлебарки. Миналата година намерихме поне 10 такива. Направо се потрисам при този спомен. Беше отвратително.
А, ето я Ева. Ще я питам дали иска да се чупим? Няма да издържа този път.
- Хей, Ева!
-Ноел! Здрасти! Тъкмо теб търсех.
- За какво?
- Да те питам искаш ли да бъдеш отговорник за почистването утре с мен и Дан?
- Моля?! Ще ходите на това безумие?!
- Ами, избраха ни за отговорници и ни казаха да изберем трети. Така поне ще е по- забавно.- обясни тя.
- Със сигурност. - засмях се саркастично.
- Къде искаш да си? - попита ме Ева.
-Как така къде?
- Вън или вътре? На двора или в класната стая?
-Къде ще е по-малко гнусно?
- Не мога да гарантирам за нищо. - засмя се тя.
Аз само се потресох.
- Здравей, Ноел!- Дан се появи от някъде.- Записа ли се за почистването?
- Ева току-що ми каза за това.
- Ще бъде забавно да сме тримата.- усмихна ми се той. - Ти къде избра да си?
- Още не знам. Ти какво избра?
- Аз ще съм по класните стаи.
- Тогава и аз ще съм с теб. - застанах до него с усмивка.
- Добре, значи Ева ще е отговорник на групата на двора, а ние ще сме отговорници на етажа.- обобщи Дан.
-Така да бъде. - побутнах го закачливо.
- Утре започваме сутринта, за да свършим до следобяд. - обясни Дан.
- Ох, добре. - извъртяха очи с досада.

На другия ден започна анархията. Цялото у-ще се беше юрнало да чисти. Навсякъде се щураха хора с торбички, найлонови ръкавици и кофи с препарати. Ще стана една от тях, въпреки скъпия си маникюр. Поне ще съм с Дан, но напоследък е доста скучно. Нищо не се случва. С Рей и Зоелина само се разминаваме по коридорите и понякога си разменяме по някой злобен поглед. Но само това. А така не е интересно. Пък и въобще не беше такъв първоначалния ми план. Трябва да направя нещо, за да се раздвижат нещата.

**Ева**

Годишното чистене не ми е от любимите събития в училище, но поне ще разсее мислите ми. От купона насам мисля само за Рей и Зоелина и как съм могла да допусна да се случи такова нещо. Чувствам се като изцедена, нямам сили за нищо. Като ме избраха за отговорник не бях особено очарована, но нямаше какво да направя. Дан мисля, че изпитва същото. Напоследък е по-мрачен и тих от обикновено. Рядко излизаме. Само ако Ноел ни накара някак. И двамата се превърнахме в сенки на самите себе си. Но все пак, трябва да го преглътнем и да продължим напред, нали?