Мило мое пънкарче!

Глава 19

**Дан**

На прибиране от училище си мислех за Лина. Исках да се уверя, че е добре, но не ми се отдаде възможност. Само я мернах за малко в училище. Добре изглеждаше. Червенината на носа и около очите почти беше изчезнала. Седеше сама под едно дърво и четеше нещо, а наблизо чух едно момче и едно момиче да коментират:

- Виж, Самотната вълчица явно се е сбила. На кого ли е налетяла на бой? - каза момчето.

- Който и да е бил, явно не е стоял просто така и й е праснал един. Значи имало и смели хора. - каза момичето.

- Тихо, че ако те чуе после няма да те спасявам. - рече момчето и заедно с момичето си тръгнаха.

Как може тази мрачна странница, отхвърлена от цялото училище, да ми напомня толкова много за милото и беззащитно момиченце Зоуи. 

Тя беше толкова сладка и невинна и винаги беше обградена от приятели. Много лесно се доверяваше и приемаше всички за приятели, нищо че се познаваха от 1 ден. Беше ми казала, че мечтата й е да има много приятели, затова обичаше да се запознава с нови хора. Обаче беше малко наивна и често другите деца я лъжеха за разни дребни неща.  Помня когато бяхме на около 7-8 и с децата от блока играехме на криеница. И някак се случваше все Зоуи да брои и да ни търси. А никак не я биваше в това. В криенето беше ненадмината, но в намирането никаква я нямаше. Случваше се толкова време да ни търси, че се разплакваше, защото не обичаше да е сама. Аз често се криех, така че да ме открие лесно и да не плаче. Един път другите решиха да се правят, че се крият, а всъщност си бяха тръгнали и оставиха Зоуи да ги търси. Но тя не им се сърдеше. Чакаше с нетърпение да излезем да играем. Беше такова жизнерадостно момиче. 

Нещо в саркастичната пънкарка Лина ми напомня точно за това малко момиченце и направо ще полудея, ако не разбера защо. Питах я, тя отрече. Но така рязко ме отряза, сякаш криеше нещо.

- Дан? Ти ли си?

Някой ме потупа по рамото и ме разсея от мислите ми.

- Да, а ти си? О, Боже, Ноел!

Пред мен стоеше високо, слабо момиче със  стойката на супермодел. Беше със сини очи и пухкава, кестенява коса. Това беше Ноел, друга приятелка от детство. Беше нещо като лидер на групичката ни пред блока. Не знам защо съм останал с впечатлението, че обичаше да командва.