Мило мое пънкарче!

Глава 39

**Зоелина**

Още съм в еуфория от вчера. Не мога да повярвам! Ще ходя на концерт на Thousand foot krutch! Ще видя Тревър Макневън и другите от групата на живо!!! 

Не помня откога не съм била толкова щастлива.

И не е само това. Като цяло преживяването вчера беше прекрасно! Обстановката, хората. И нямаше да е така, ако Рей не беше там. Нищо, че се държеше странно в началото, по-натам напълно компенсира.
Бях се примирила, че нищо няма да спечеля. Но когато видях листчето залепнало за чашата на Рей, буквално помислих, че сънувам. Още по- невероятно беше когато диджеят ми връчи билета. Тогава осъзнах, че всичко е истина. Оттогава насам се чувствам толкова олекнала, сякаш плавам по течението и нищо не може да ми развали настроението.
Нищо, че трябва да отивам в бара при онази шантавата. Няма да позволя на никого да ме разстрои.

Тъкмо влизам в бара и виждам Ева да мие чаши на мивката. Погледите ни се засичат за секунда, след което следва леко кимване, но само това. Оставям си чантата под бара, слагам си престилката с логото на бара и се залавям за работа.

Говоря с Ева само когато ми се наложи, най-често по работа. Но избягвам да я моля за нещо, ако мога да си го направя сама. Дори да не мога, бих намерила някой друг да ми помогне, само не и тя. В училище е по-лесно да се игнорираме и да се правим, че другата не съществува. Подминаваме се в коридорите - тя във "веселата компания" на Ноел и Дан, а аз хваната под ръка с Рей. 

 Аз, лично, нямам нищо против да не си говорим. Още от началото й бях казала да ме остави на мира. Добре че по някой път, майка й е на работа вместо нея и няма такова напрежение. 

Обаче, освен, че сега нямах този късмет, стана и още по-зле.

- Хей, здравейте! Сядайте тук. - усмихна се тя на клиентите и им направи знак да седнат при нея на бара.
И кои мислите, че бяха?

Разбира се, любимците ми. Все едно си нямаха друга работа, та висяха тук почти всеки ден по няколко часа, правейки се, че пишат домашни. А всъщност Ноел и Дан не изпускаха възможност да се понатискат като проверяваха дали гледам.  Ева пък се правеше, че не забелязва.

Не знам кога тези двамата са тръгнали и, въобще има ли нещо между тях, или само се лигавеха, за да ме дразнят, но, честно казано, изобщо не ми пука. Да правят каквото искат, само да не е толкова явно, че е нарочно.

- Ти чу ли? Лили и Джей най-накрая са скъсали. - обърна се Ноел към Ева.

- Стига, бе! Ама те сериозно ли? Бяха толкова сладки. - отвърна Ева.
Седях на другия край на бара и чувах всяка тяхна дума, дори да не исках.

- Да, бе! По - добре е така. Въобще не си подхождаха. Той е такъв сладур и толкова отворен и забавен, а тя е някаква смотла, дето не знае къде се намира и постонно му виси на врата. По едно време си мислех, че двамата са се сраснали. Където и да го поканя, той все я мъкнеше с него. Направо не можех да я трая.

Хм, както обикновено, Ноел плюе отрова срещу някой. Нищо ново.

- Не бяхте ли приятелки с Лили?- попита Дан.

- О, Боже! Това беше толкова отдавна. И тогава беше същото безгръбначно. - каза, разбърквайки сока си. - Запознах я с Джей с мисълта, че ще се оправи, но като че ли стана по-зле. Вместо тя да стане като него, той стана като нея. Ужас! Затова трябваше да направя нещо.
- Искаш да кажеш, че заради теб са се разделили? - попита шокирано Ева.
Защо се изненадва? Аз изобщо няма да се изумя, ако наистина е така.
- Е, може и да съм пуснала слух, че двамата сме спали заедно след едно от многото им скъсвания. И това, може би, ги е скарало.
- Не мислиш ли, че малко... грубо да се месиш така в отношенията им? - Дан я изгледа въпросително.
- Но аз не се меся за лошо. Помагам на Джей да се отърве от тази досадница. - каза тя невинно.
- Струва ми се малко нередно да им се бъркаш, но ако наистина е, за да помогнеш на приятел...
- Разбира се, че е заради това. Всъщност, исках да те уредя с Джей.
- Моля?! - шокира се Ева. - Защо ще го правиш?
- Как защо? Писна ми да те гледам как страдаш заради онзи нещастник, Рей. И реших да те запозная с Джей.
- Но... не съм те молила...- Ева я гледаше с неразбиране.
- Спокойно. Може да ми благодариш после. - Ноел махна пренебрежително с ръка, все едно нищо не е станало.

Те продължиха да коментират "сладкия и забавен приятел" на Ноел и "безгръбначната му приятелка". Аз спрях да ги слушам и започнах да си ровя в телефона. След малко звънна Рей и попита дали може да дойде. Аз му казах, че може, защото беше почти празно и нямах много работа.
- Офф, сега и този ли ще се мъкне? - дочух как изпуфтя Ноел. - Искаш ли да си ходим?
- Хайде. И аз не искам да засичам този жалък позьор. - каза Дан през зъби.
- Но трябва да поискаме сметката, а Ева изчезна някъде.
- Майка й я извика в офиса. Искала да й помогне с някакви сметки.
- Ох, значи няма да се върне скоро.- Ноел извъртя очи.