**Дан**
След бруталното меле в двора на училището отидох в бара на Ева, за да го коментираме, пък и да изчакам Ноел.
Добре, де. Исках и тайно да проверя как е Лина. Но само толкова. Не възнамерявам да говоря с нея или нещо подобно. Само ще погледна с крайчеца на окото си как е.
Онова полудяло момиче направо щеше да й види сметката, ако не се бяхме намесили с Ева. Странно обаче как Лина не я направи на нищо. Онази беше на два шамара живот.Тъкмо влязох в бара и заварих интересна гледка - Ева и Лина се прегръщаха. Дори мисля, че видях Лина да плаче. Дали е заради случилото се днес?
О, не! Идва насам.
Обърнах се с гръб и седнах на едно закрито сепаре. Лина профуча покрай мен и влезе в тоалетната, подсмърчайки.
След малко усетих присъствие зад гърба си. Дали ме е видяла?
- Нямаше нужда да се криеш. - Ева ме изгледа строго. - Можеше просто да дойдеш.
- Не исках да прекъсвам трогателния ви момент. - казах саркастично. - Какво става с вас? Довчера не можехте да стоите в една стая заедно, а сега се прегръщате.
- Сдобрихме се.
- Как така? - попитах учудено.
- Няма значение. Важното е, че се разбрахме.
- Просто така?!
- Да, просто така! - тросна ми се тя. - Мисля, че и ти трябва да го направиш.
- Кое?
- Да поговориш с нея.
- Няма за какво да говоря с нея! - този път аз се троснах.
- Разбира се, че има, Дан! - извика тя.- Знам, че ти пука за Лина, както и на нея й пука за теб. Нищо, че не го признавате. На бас, че сега си тук, за да видиш как е!
Млъкнах и отклоних поглед.
По дяволите, права е! Наистина дойдох, за да проверя Лина, но това не значи, че искам да се сдобрявам с нея.
Тя избра онзи нещастен позьор и няма да оспорвам решението й.
- Не е вярно! Уговорихме се с Ноел да се чакаме тук.
- Добре, ще се направя, че ти вярвам. - изсмя се тя. - Може да прозвучи странно, но ще те посъветвам да внимаваш с Ноел.
- За какво говориш?
- Стига, де! И ти беше тук когато Ноел каза, че била пуснала слуха за Джей. А на следващия ден полудялата Лили налита на Лина, защото разбрала от Ноел, че Джей й бил изневерил с нея. Това не е ли малко странно?!
- Точно ти ли ще ми казваш с кого да внимавам? - извиках аз и се изправих.Ева ме изгледа стъписано.
- Казвам ти, нещо не е наред с Ноел. Отдавна го усещам. Просто ти давам съвет, а ти ако искаш го приемай.
- Хубаво! Точно това ще направя и ще си тръгна! - казах ядосано и тръшнах входната врата на бара.
YOU ARE READING
Мило мое пънкарче!
Teen FictionЗоелина е мрачна пънкарка, която мрази хората и няма приятели. Наричат я "Самотната вълчица", защото винаги се цепи от групите хора, в които попада - в училище, на работа. Страх ги е да я заговорят, за да не отнесат някоя хаплива забележка...