Мило мое пънкарче!

Глава52

**Зоелина**

Тук става нещо странно. Или полудявам, или Рей се появява навсякъде, където сме и ние. И като че ли все се мотае около Ева. Не ми харесва това. Писна ми да го виждам навсякъде. Искам да забравя, че този човек съществува. Но ето го пак. Тъкмо идвам на смяна в бара и го виждам да си тръгва. За щастие не се засякохме.

- Това Рей ли беше преди малко? – попитах Ева след като влязох.

-Ъм, да. – уклончиво отговори тя.

- Какво искаше?

- Питие. Нали сме в бар. – отвърна Ева, обаче гледаше настрани, докато бършеше чашите и се правеше на заета. – Просто бързаше.

- Струва ли ми се или взе доста често да се навърта около теб? – изгледах я подозрително.

Тя остави чашите и се обърна към мен.

- Лина, още нещо се случи, докато ти отсъстваше. – каза тя сериозно.

Аз ококорих очи и зачаках да ми каже каква драма се е случила този път.

- Колкото и да не ти се вярва, Рей се опитва да се промени. Помогна ни да разобличим Ноел и си призна всички грешки, които е правил пред цялото училище. След това ми се извини официално и каза, че иска да бъдем приятели. Стори ми се наистина искрен.

- Това ще го повярвам, чак като го видя. Даже и тогава не е гаранция.

- И още нещо - иска да ти се извини, обаче явно още не е готов да се изправи пред теб. – каза тя.

- Хах! – изсмях се аз. - Да не би мръсникът да го е загризала съвестта?

- Иска да се промени и се чувства ужасно.

- И защо трябва да облекчавам страданията му като му прощавам за това, че е егоистична свиня?

- Защото прошката е проява на сила. – отвърна Ева поучително. – И защото си добър човек. Би могла да му простиш грешките и да продължиш напред, вместо да държиш тази обида в себе си.

Аз извъртях очи. Мамка му, права е.

- Ох, добре. Ще си помисля дали да му простя. Но да не ми се навърта наоколо, за да ме проверява, защото е жалко. Пък и ако го види Дан, сигурно ще го смачка. А аз нямам намерение да го спирам.