Мило мое пънкарче!

Глава 2

*Зоелина*

Надявах се никой да не ме безпокои поне, докато не стигна до класната стая. Бях в началото на дванадесети клас, последна година в тази проклета гимназия. Не харесвах никого в това скапано училище. Уж се водеше елитна гимназия, а учениците бяха нахални богаташчета, които си мислеха, че им е позволено всичко и абсолютни малоумници като онези двамата - Вик и Бен. Тези двамата бяха само една представителна извадка от това какви хора учеха тук. Останалите бяха по-скоро безхарактерни задръстеняци, които се влачеха подир гореспоменатите и едва ли не им лижеха задниците. Нямах търпение да завърша и да се махна оттук. Никой нямаше да ми липсва.

Нахлупих си качулката и надух музиката на слушалките ми. Така поне малко бях изолирала света. Забързах крачката си, но усещах, че някой върви след мен.

- Хей! - този някой ме хвана за рамото. Аз се стреснах и рязко се обърнах.

- Ти беше в бара, нали? - беше онзи с кожените дрехи и гелосаната коса.

- Ъм, да. Какво искаш? - попитах го като си махнах едната слушалка.

- Нищо. Исках само да те поздравя. Как само ги нареди тези кретени - усмихна ми се той.

- Да. После шефовете ме смъмриха, но си заслужаваше. Не мога да ги понасям - кимнах. - А ти защо беше с тях? - не мислех да завързвам разговор с него, но някак ми се изплъзна.

- Имах лошия късмет да се падна с тях двамата за един проект по изобразително изкуство, но май няма да го бъде, защото са пълни некадърници. - започна да ми обяснява той.

- Ха-ха! - изсмях се аз. - Ти и онези двамата. Не мога да си представя по- лоша комбинация. - продължих да се смея аз. - Всъщност, всичко, което включва тях е лоша комбинация. Не ти завиждам. - не спирах да се смея с цяло гърло.

- Та, в бара се бяхме събрали уж, за да говорим за проекта, но очевидно не стана така. Просто стояхме там и те се наливаха с бира, кафета и не знам още какво.

Горкия наивник. Наистина не му върви.

- Благодаря, че ми каза тази "важна" информация, но аз трябва да тръгвам. Приятно тъпеене с онези двамата. - казах аз и го заобиколих, за да вляза в час.

Тръгнах да влизам, но той отново ме спря като ми препречи пътя.

- Всъщност, исках да те попитам дали ще бъдеш партньор с мен по този проект? - погледна ме изпитващо.