Мило мое пънкарче!

Глава 6

**Зоелина**

Отидох на работа и заварих неприятна гледка. Онзи мазник Рей седеше на бара и говореше с  Ева. Явно доста интересен разговор водеха, защото тя така се беше навела към него, че деколтето й  разкриваше доста от пищните й прелести. И, разбира се, погледът му беше забит точно там.

Ева беше от онези момичета с извивки само на правилните места, които не оставаха незабелязани, но досега не съм я виждала с приятел. Беше от онези кипящи от енергия, общителни хора, които веднага ще дойдат да те заговорят, освен, ако ти не го направиш първи. Което понякога беше доста изнервящо и досадно. Види ли самотен човек, при него е. Няма значение, че човекът, може би, иска да е сам. 

 Падаше си по миниатюрните блузки, тесните дънки и многото шарени аксесоари. Понякога направо приличаше на сергия.

Днес беше точно с такава блузка, която едва я покриваше.

Онзи се беше привел напред и й шушнеше в ухото, а тя пърхаше с мигли и правеше глупави физиономии.

Минах покрай тях като "случайно" го блъснах с чантата си.

- Здравей, Лина. - махна ми Ева.

- Спри да ми викаш така!- изръмжах аз.

- Здравей, Зоелина! Не забелязах кога си дошла. - обърна се Рей към мен.

Аз само го изгледах и дръпнах Ева настрани.

- За какво толкова си говорехте с този? Лигите ти бяха потекли и едва не прескочи бара.

- Нищо. Той дойде да търси теб и аз му казах, че ще дойдеш по-късно. Реши да те изчака и междувременно се заговорихме. - сведе поглед и започна да чопли обеленият си лак.

- Този явно не разбира от дума. - казах ядно и стиснах юмруци.

- Не разбирам защо се палиш. Изглежда много мил и май ме покани да излезем.- каза тя с блеснали очи.

- Май?

- Ами, мисля, че намекна нещо такова. - изкиска се кокетно Ева. - Но може и да си въобразявам. Момчета като него не заговарят момичета като мен.

Въздъхнах.

- Момчета като него заговарят когото им падне. Не е моя работа, но не мисля, че е добра идея да се занимаваш с него. - казах и скръстих ръце.