Мило мое пънкарче!

Глава 13

**Зоелина**

- Взимам си билети за кино. Да не би да е забранено да сме в една сграда? - каза нагло нещастника.

- Взех от всичко по много. Само да не ни се наложи да излизаме по време на филма.- чух познат глас.

- Филм? - креснах аз.

Пред мен стоеше Ева с изумен поглед и пълни с лакомства ръце.

И изведнъж всичко си дойде на мястото. Внезапната поръчка от бара, защо се опитваха да ме накарат да остана, защо тя постоянно изчезваше. И защо накрая ме заряза с Дан. Всичко това е било част от някакъв план, точно както си мислех. Ева да ме остави с този, докато тя точи лиги с онзи противен тип, Рей.

 Ева ме погледна изненадано, сякаш беше забравила, че я чакаме.

- Преди тотално да изтрещиш и да се развикаш, искам да кажа, че не е така както изглежда. - започна да ми се обяснява тя.

-А, така ли? Значи не си ме излъгала и не ми натресе някакъв, с който после ме заряза. Ужасно съжалявам! Сбъркала съм. - подвикнах саркастично.

- Извини ме, но никой не ме е натрисал на никого. Мислех, че сме се уговорили да излезем заедно. - каза Дан.

- И ти не се прави на света вода ненапита! Всички сте част от този долен план. Да накараме Самотната вълчица да излезе от хралупата си. Да видим какво ще стане и да се позабавляваме с нея. Нали? - викнах ядосано.

- Лина, моля те, чуй ме.

- Няма какво да слушам. Писнало ми е от такива манипулатори. 

- Просто ме чуй! Исках да ти направя приятелска услуга. - гласът й взе да изтънява.

- Че кой те е молил? Винаги съм искала само едно нещо -  да ме оставите на мира! Всички! - разкрещях се и тримата ме изгледаха стреснато.

- Но... нали сме приятелки? - едва продума Ева.

- Пф! Никога не сме били. - казах с ледения си тон - Колко по-ясно да се изразя? Повече не искам да те виждам да висиш пред вратата ми. - добавих красноречиво и тръгнах към ескалаторите.  Дан ме хвана за ръката.

- Ей, не прекаляваш ли малко? Тя не е направила кой знае какво. Защо реагираш така пресилено? - попита ме той.

Беше ме обърнал към себе си и се взираше в очите ми. Аз се отскубнах от хватката му.

- А ти... Мислех, че си... Не мога да повярвам, че този излезе прав. - тръгнах си на бегом.