Мило мое пънкарче!

Глава 37

**Ноел**

След онзи ден в стаята за чистене, Дан започна да се държи странно. Като че ли стана друг човек. Груб и дръпнат е, пропуска часове, кара се с учителите и въобще с всички. Държи се като... като Зоелина. Ужас! Ако не го познавах, щях да кажа, че са си лика-прилика. Обаче няма да му позволя да се превърне в откачалка като нея.

Но не мога да отрека, че не ми харесва така! Преди беше дразнещо мил. Постоянно внимаваше да не нарани чувствата на другите, да не обиди някого. А сега въобще не му пука кой какво ще си помисли или ще каже.

Ето, сега пак закъснява, а господин Еванс мрази закъсненията. Дори аз не си позволявам да отсъствам, а математиката далеч не ми е любимия предмет.

Дан влезе с трясък и се стовари на чина си, без дори да се извини.

- Не съм разрешавал да сядаш, Даниел. - господин Еванс го закова със стоманения си поглед. - Можеше да се извиниш за закъснението си, след като влезе с гръм и трясък.

- Сериозно ли ще ми се заяждате за това? Я по-добре си гледайте уравненията. - каза Дан, отвръщайки на погледа на господина. - Какво е това? Още едно нещо, което никога няма да ни потрябва в живота? - посочи към дъската.

Г-н Еванс се подсмихна злобно.

- В живота, може би не, но в моя час ще ти е необходимо като въздуха, ако някога искаш да завършиш, момче. - трясна учебника, който държеше, в чина на Дан. Гласът му беше спокоен, но тъй леден, че можеха да те полазят тръпки.

Дан изобщо не се стресна, даже напротив. Ухили се, сякаш е чул виц.

- Защо не отидете да се заяждате с някой на който му пука? - отвърна Дан без грам притеснение.

- Аз имам друга идея - защо ти не решиш уравненията, момче? - очите на господина станаха тънки като цепки.

- Хах, мислите, че не мога ли?- Дан пак се ухили и грабна маркера от ръката на учителя ни.

Реши ги правилно, но този проклет Еванс винаги си търси причина да те захапе за нещо.

- Много добре, но това не е начина, който съм показал. - каза ледено той.

- Моля? Какво значение има? - Дан вече го обзе паника. - Нали е решено?

- Не знам къде си научил това, но е напълно погрешно. Ще говорим за това след часовете, а сега, моля, напусни. - Еванс продължи с ледения тон.