*Ева*
Пристигнахме тъкмо навреме. Лина вече се беше изнервила както си мислех. Ужас! Дано не е прекалено груба с Дан.
- Виж кого срещнах. - казах с усмивка.
- Съвсем случайно, при това. - подхвърли саркастично тя.
- Здравей! Все пак си дошла! - възкликна той.
- Ахахаха! Разбира се, нали трябва да ми помогне за чашите. - засмях се сконфузено. - Между другото нашите ми се обадиха и казаха, че са ги взели.
- За какво ме домъкна тук тогава? - присви очи тя.
- Нищо, де. Така и така сме тук, защо не се размотаем малко? - предложи Дан.
- Тръгвам си. - каза Лина с равен глас и ни подмина.
- Хайде, де! Само за малко. Ще пием по нещо и после заедно ще се приберем. - умолявах я аз.
- Заедно? Тримата? - попита тя подозрително.
- Да. - излъгах с половин уста.
Боже! Това момиче ще умре ли, ако поговори с хора? И къде, да му се не види, е Рей?
*Рей*
Кой е този и защо е тук? Това ли е онзи съсед, с когото Ева иска да събере Лина? Каква мижитурка! Само да не ме забележат, иначе всичко отива по дяволите. Не мога да позволя Лина да остане сама с този. Опа, за малко да ме видят.
*Ева*
Къде е Рей? Защо закъснява? Вече усещам смразяващия поглед на Лина върху тила си. Трябваше да е дошъл досега. Дан е много мило момче и наистина си мисля, че ще си подхождат с Лина. Само трябва да ги оставя за малко сами. Но под какъв предтекст?
- Хайде да влезем за малко. - чух Дан да предлага да влезем в книжарница.
- Вие влизайте, аз трябва да звънна един телефон. - казах като силно се надявах да влязат и да ме оставят сама.
Най-накрая. Влязоха. Сега само трябва да изчакам и да им кажа, че трябва да тръгвам по важна работа.
YOU ARE READING
Мило мое пънкарче!
Teen FictionЗоелина е мрачна пънкарка, която мрази хората и няма приятели. Наричат я "Самотната вълчица", защото винаги се цепи от групите хора, в които попада - в училище, на работа. Страх ги е да я заговорят, за да не отнесат някоя хаплива забележка...
