Мило мое пънкарче!

Глава 8

*Зоелина*

Отидохме с Ева в мола, уж за да вземем някакви нови чаши за бара. Но досега подминахме три магазина за сервизи и вече започва да ми писва. Обикаляме като мухи без глави, а тя се оглежда все едно чака някой. Крайно подозрителна съм към всичко това. Изведнъж тя хукна на някъде. Опитах се да я проследя с поглед, но я изгубих в навалицата.

*Рей*

Ето я! Добре, че е сама. А къде е Ева? Няма значение. Направо ще действам.

- Хей, Зоелина! Здравей! Какво правиш тук?

- Бих те попитала същото, но не ми пука.

- Учтива си както винаги. - пошегувах се аз.

Тя само присви очи и ми обърна гръб.

- Чакам Ева. Просто реших да те поздравя.

- Колко мило. Повече не го прави. - каза тя с неприязън и извъртя очи.

- Защо? Редно е когато двама души се познават да се поздравят когато се видят. - опитах се да скъся дистанцията между нас, но тя ме отблъсна.

- Отдръпни се, ако обичаш. Противния ти парфюм ме задушава. - побутна ме с два пръста.

Аз обаче не помръднах. Наведох се към нея и се взрях в очите й.

- К'во си ме зяпнал? Разкарай се от лицето ми. - този път ме блъсна. - Или пак ще те ударя.

- За първи път виждам толкова враждебно настроено момиче.

- За всичко си има първи път. - отвърна ми заядливо.

- Добре, де. Просто искам да си поговоря с теб като нормален човек. - отдръпнах се.

- Виж какво, мазник. Въобще не ми се занимава с такива като теб. Така че, моля те, разкарай се. Само ще изчакам Ева, защото не знам къде изчезна.

- Използваш "моля те" и "ако обичаш". Изумен съм.

Тя само въздъхва отегчено и тръгва да си ходи.

- Няма ли да изчакаш Ева? - попитах и я хванах за рамото.

Тя хвана ръката ми и я извъртя надолу. От устата ми се отрони стенещ звук.

- Започваш много да ми лазиш по нервите, знаеш ли? Не съм като малоумните, надути фльорци, които постоянно точат лиги по теб. Така че, тъпите ти номера не минават пред мен, ясно ли е? - каза с леден тон и изви ръката ми още повече. - Сега изчезвай и следващия път се замисли преди да ме заговориш, за да не ти случи нещо наистина лошо. - изсъска тя и ме пусна.

Аз се хванах за ръката и отстъпих няколко крачки.

- Исках само да ти кажа, че Ева те излъга. - казах, въздишайки.

- Какво?

- Не сте тук да взимате някакъв глупав сервиз. Иска да те срещне с някакъв съсед.

- Глупости! Нали ще я убия, ако го направи. Хубаво и дадох да разбере, че не желая да ме забърква в никакви схеми. - поклати глава тя.

- Хубаво! Не ми вярвай, твоя си работа.

- Не ти ли казах да се разкараш? Или забрави какво ти казах преди малко. Да нямаш краткотрайна загуба на памет? - отново ме нападна тя.

- Добре, де. Оставям те. Но запомни, че не лъжа.

Изнизах се, докато гледах през рамо. Ето я Ева с някакъв дългуч.

Хах! И този ли ще ми е конкуренция?