Глава 55

10 0 0
                                    

**Зоелина**

След тази невероятна среща беше станало време да влизаме. Беше голяма блъсканица, но все пак беше рок концерт. Дан ме държеше за ръка, за да не се изгубим в навалицата докато си пробивахме път навътре. Местата ни се оказаха прекрасни – на един метър от сцената. Бях настръхнала след срещата с Тревър и нямах търпение да го видя отново на сцената. Мисля, че Дан изпитваше същото, защото подскачаше и подсвиркваше заедно с тълпата наоколо. Ето, вече приглушаваха светлините.

Започваше!

Цялата зала гръмна от щастливи възгласи, приканвайки групата да излезе. Бели и цветни прожектори заиграха по сцената, а машини за пушек започнаха да пускат бял дим, който прикри излизането на музикантите.

Ето го Тревър заедно с Джоел и Стив, басиста и барабаниста на групата. Все пак са успели да дойдат навреме.

- Здравейте, Brown hall! – провикна се Тревър на подобният, на гръбначен стълб, микрофон. – Готови ли сте за рок?!

Всички започнахме да викаме с цяло гърло.

Прозвучаха акордите на първата песен и Тревър започна да подскача енергично на сцената. Цялата тълпа заподскача заедно с него, припявайки песента. Понякога той спираше, за да се чуем ние и не звучахме никак зле. Всички знаехме целите им песни. През цялото време Тревър скачаше по сцената и се катереше по колоните отпред все едно беше навит на пружинка. Зареждаше цялата зала с положителна енергия чрез песните си. Винаги съм се чудила откъде има толкова енергия този човек.

Около сцената се бяхме събрали тези с пропуските. Той ни забеляза и се наведе да ни помаха. Някой пък подхвърли грамаден червен балон с надпис TFK, който Тревър подритваше от време на време.

По едно време се изморих да крещя и спрях за малко да си поема въздух, затова пък Дан се дереше и за двама ни. Наистина си е луда глава. Не мога да опиша колко се радвам, че съм тук с него. След всички разкрития най-накрая съм с правилния човек на правилното място.

Започна една много любима моя песен - „The flame in all of us". Настръхнах когато започна. Не знам дали Дан беше забелязал настръхналата ми кожа в мрака, но прокара ръце по моите, прегърна ме в гръб и след като нежно ме целуна по бузата прошепна заедно с Тревър:

Мило мое пънкарче!Where stories live. Discover now