**Зоелина**
След тази невероятна среща беше станало време да влизаме. Беше голяма блъсканица, но все пак беше рок концерт. Дан ме държеше за ръка, за да не се изгубим в навалицата докато си пробивахме път навътре. Местата ни се оказаха прекрасни – на един метър от сцената. Бях настръхнала след срещата с Тревър и нямах търпение да го видя отново на сцената. Мисля, че Дан изпитваше същото, защото подскачаше и подсвиркваше заедно с тълпата наоколо. Ето, вече приглушаваха светлините.
Започваше!
Цялата зала гръмна от щастливи възгласи, приканвайки групата да излезе. Бели и цветни прожектори заиграха по сцената, а машини за пушек започнаха да пускат бял дим, който прикри излизането на музикантите.
Ето го Тревър заедно с Джоел и Стив, басиста и барабаниста на групата. Все пак са успели да дойдат навреме.
- Здравейте, Brown hall! – провикна се Тревър на подобният, на гръбначен стълб, микрофон. – Готови ли сте за рок?!
Всички започнахме да викаме с цяло гърло.
Прозвучаха акордите на първата песен и Тревър започна да подскача енергично на сцената. Цялата тълпа заподскача заедно с него, припявайки песента. Понякога той спираше, за да се чуем ние и не звучахме никак зле. Всички знаехме целите им песни. През цялото време Тревър скачаше по сцената и се катереше по колоните отпред все едно беше навит на пружинка. Зареждаше цялата зала с положителна енергия чрез песните си. Винаги съм се чудила откъде има толкова енергия този човек.
Около сцената се бяхме събрали тези с пропуските. Той ни забеляза и се наведе да ни помаха. Някой пък подхвърли грамаден червен балон с надпис TFK, който Тревър подритваше от време на време.
По едно време се изморих да крещя и спрях за малко да си поема въздух, затова пък Дан се дереше и за двама ни. Наистина си е луда глава. Не мога да опиша колко се радвам, че съм тук с него. След всички разкрития най-накрая съм с правилния човек на правилното място.
Започна една много любима моя песен - „The flame in all of us". Настръхнах когато започна. Не знам дали Дан беше забелязал настръхналата ми кожа в мрака, но прокара ръце по моите, прегърна ме в гръб и след като нежно ме целуна по бузата прошепна заедно с Тревър:
YOU ARE READING
Мило мое пънкарче!
Teen FictionЗоелина е мрачна пънкарка, която мрази хората и няма приятели. Наричат я "Самотната вълчица", защото винаги се цепи от групите хора, в които попада - в училище, на работа. Страх ги е да я заговорят, за да не отнесат някоя хаплива забележка...