Глава 45

9 0 0
                                    


**Ева**

Страшно се радвам, че излязохме тримата заедно. Точно както преди. Ще излъжа ако кажа, че не ми липсваше да се мотаем тримата.

Лина и Дан вече могат да се понасят. Първо се правеха, че другия не съществува, после си хвърляха гневни погледи. Направо не знам как са успяли да стигнат до това да се търпят, та чак да ме викат да излезем.

Обаче ми е интересно какво наистина си мислят. Ще трябва да ги проверя. Да ги подложа на тест, за да разбера дали все още им пука един за друг.

Побутването и намеците не свършиха работа. Май само ги изнервих. Ще трябва да вкарам първоначалния си план в действие – да ги подложа на изпитание, за да ги сдобря напълно.

Човек би казал, че искам да разделя Зоелина и Рей, за да си го върна. Но такива истории чух за него от Ноел, че тотално се отказах от каквито и да е претенции към този човек. Ноел може да е гадна манипулаторка, но не мисля, че си измисляше.

Просто Лина и Дан толкова повече си подхождат, че ТРЯБВА да ги събера. Още от началото забелязах, че има някакви искри между тях. Нищо, че Лина така упорито се опитваше да го прикрие. Като за начало ще ги сдобря. Другото ще стане от самосебеси.

Първо ще започна от Дан, защото него по-лесно ще го навия за каквото и да е. Колкото и да се опъва, знам, че иска да се сдобри с Лина.

След като започна да вали и се затичахме към навеса на моста, изчаках Лина да отиде по-напред и го дръпнах настрани.

Попитах го направо, без заобикалки, иска ли да се сближи отново с Лина. Той ме изгледа накриво, сякаш съм полудяла. Но беше изписано на челото му, че и на него Зоелина му липсва. Казах му плана си да легне в реката и да се направи на припаднал, за да видим какво ще направи Лина. Първо ме изгледа недоверчиво, но нали тайно си е откачалка, се нави.

Пльосна се в плитката рекичка, а аз се затичах да извикам Зоелина. Как пребледня като го видя! Знаех си! Не й е безразличен! Наведе се, а Дан я дръпна към себе си и двамата цопнаха във водата. И оттам той се заигра с нея. Не бях виждала тази му страна. Беше едновременно игрив и внимателен. Лина само да посмее да го отблъсне, ще я наритам. Но стана точно обратното. Тя взе да му отвръща. Започнаха да се гонят и аз се отдръпнах, потривайки доволно ръце, че планът ми е проработил.

Мило мое пънкарче!Where stories live. Discover now