Мило мое пънкарче!

Глава 53

**Зоелина**

Не ме свърта на едно място! Най-накрая! Утре е концерта на TFK! Още не мога да повярвам, че ще видя цялата група на живо!

Май никога не съм се вълнувала така. Може би, онзи път когато бяхме с Рей в бара и спечелих билета. Така де, той го спечели. Но сега е още по-хубаво. По-истинско е. Защото съм с Дан.

Чувствам се толкова спокойна и олекнала откакто всичко започна да се нарежда. Изпълнена съм с енергия. Искам да тичам, да скачам, да се радвам на живота, защото... Защо не? Все едно имам крилца на глезените си, които ме карат да пърхам насам-натам.

С Дан ставаме все по-близки. Дори ще дойде с мен на концерта, нищо че може да не са останали билети. Няма как да изпусне концерт на Thousand foot krutch!

Отиде да провери дали има останали билети, но съм сигурна, че няма да намери. Билетите за такива събития се разпродават като топъл хляб. Съмнявам се да са останали места.

Ето, излиза от билетния център с посърнала физиономия.

- Какво стана? – попитах го.

- Ами, както беше предположила, свършили са отдавна. – каза той.

- И сега какво? Тъпо ще е да ходя сама на концерт. – завайках се аз.

- Я стига! Това са Thousand foot krutch!
Ще намеря начин да дойда, не се притеснявай. Няма да оставя нещата така. – извади си дяволитата усмивка.

- Ахаа, да не мислиш да прибегнеш към твоите прословути промъквания? – отвърнах на погледа му аз.

Той ме придърпа към себе си и аз се загледах в карамелените му, игриви очи.

- Вече ми четеш мислите, така ли, пънкарче? – наведе се и ме целуна по врата.

Аз се изсмях кокетно (не знаех, че съм способна на това) и погалих косата му. Беше толкова гъста и мека.

Сплетохме пръсти и тръгнахме към спирката на метрото, когато видяхме познати силуети в далечината.

- Това не са ли... – Дан присви очи.

- Да. Ева и Рей... се прегръщат?

- По- скоро се търкат един в друг. – каза Дан леко отвратен. – Хубаво, щом сте решили да му простите, но лекето не прекалява ли малко с близостта?