Мило мое пънкарче!

Глава 33

**Зоелина**

Най- отвратителното парти, на което съм била. Знаех си , че не трябва да идвам. Знаех си! Ох, по дяволите, всичко!

 Няколко топли сълзи се плъзнаха по бузите ми и размазаха и без това съсипания ми грим. Отново потърсих тоалетната, защото имах чувството, че ще повърна. Само при спомена как Дан се целува с онази долна мръсница направо ми се обръщат червата. 

Главата ми се върти, а краката ми треперят. Лошо ми е. Мисля, че ще припадна всеки момент. Влетях в банята и се строполих на пода. Най-накрая дадох свобода на сълзите си, събирани  толкова време. Но след като ги пуснах, като че ли нямаха свършване. Все едно  реки потекоха от очите ми. Ето че познатия студ отново се настани в гърдите ми, обаче този път е заедно с буцата в гърлото. Не съм се чувствала така от онзи ужасен ден в училище когато избягах на покрива.

И Дан беше там. Премахна вцепеняващия студ, който ме беше обгърнал и ме накара да се почувствам по-добре. Мамка му! Защо?! 

Имам чувството, че замръзвам буквално. Свих се на мизерна, тъжна топка, опитвайки  да се стопля. Знаех си, че ще стане така. Не трябваше да идвам. 

Внезапно чух стъпки пред вратата.

- Махай се! Заето е! - креснах.

- Зоелина? Вътре ли си?

Беше Рей.

- Отвори, моля те!

Не отговорих.

- Хайде, отвори! Чух те! - настоя той.

- По-добре си върви. - казах.

- Как ще те оставя така! Звучиш все едно плачеш. Моля те, отвори.

Явно само на него истински му пука за мен. Не на Ева, не на Дан, за които, признавам си, таях някакви тайни надежди, а на Рей. Човекът, когото ненавиждах в началото.

Вратата изщрака и той откри смазаното леке, в което се бях превърнала.

- О, Боже! Добре ли си? - седна до мен и ме прегърна.

В този момент просто не издържах и се разридах в прегръдката му. Писна ми да се сдържам! Писна ми от всичко и всички! Искам да се нарева и не ми пука кой ще разбере и дали ще ми се подиграват още повече.

- Поплачи си, щом искаш. - каза тихо Рей.

Само го каза и реката от сълзи пак потече. Стоях там и изплаквах цялата тъга, жлъч и гняв, които бях натрупала. Той не задаваше въпроси, нито се опитваше да ме успокоява. Просто седеше, прегърнал ме, галейки гърба ми.