Мило мое пънкарче!

Глава 48

**Ева**

Днес Лина не дойде на училище. Както и вчера. И онзи ден. Преди три дни дойде само на работа, но беше като сянка. Не говореше с никого, освен ако някой клиент не я питаше нещо. Но беше като на автопилот. Погледът й беше празен, блуждаеше в пространството. А лицето й бе по-бледо от обикновено. Опитах се да я заговоря, но тя само кимаше и отговаряше с по една дума. Това не беше никак типично за нея.

На следващия ден дойде майка й да каже, че Зоелина е болна и не може да идва нито на работа, нито на училище. Но аз знам, че не е така. Сигурно тотално се е депресирала и отказва да излезе от вкъщи. Ужасно е, че не мога да й помогна. Горката Зоелина! Дано се оправи.

Дан ми разказа цялата история и какво е станало когато са говорили пред входа на блока. Значи наистина тя е била момичето, което е търсел. А Ноел се оказа онази, която я е тормозила от малка и която продължава и сега. Било й е доста трудно и самотно. Но няма нужда и сега да е така. Защо си го причинява?

Беше странно днес в столовата да седим сами с Дан и да наблюдаваме дали ще се появят онези проклетници, Ноел и Рей.

Ноел се появи заобиколена от свитата си, разбира се, която се мени всяка седмица. Но това не променя броят й. Винаги е около 5-6 човека, които я следват като верни кученца. Лошо ми става като се сетя, че ние също бяхме част от тази свита. Направо ми се обръща стомаха.
Подминава нашата маса и едно момиче, което познавам бегло я пита:
- Няма ли да седнем при Ева и Дан както обикновено? – погледна я въпросително момичето.
- Не знам за какво говориш. Никого не виждам тук. - отвърна Ноел студено. - И стига си се мотала. Накрая няма да остане място за теб.
Момичето ни кимна, сякаш за да се извини и последва Ноел до масата й.

Малко по-късно се появи и Рей, но не беше така наперен както обикновено. Носеше тъмни слънчеви очила и черен суичер с качулка. Седна сам на маса в ъгъла като се опитваше да не привлича много внимание. Естествено, на него му е много по-трудно да се прави на невидим, защото е най- известният човек в цялото училище. Веднага го налазиха разни негови познати. Случайно погледна към нашата маса и като че ли още повече се сви. Вярно че Дан изглеждаше така сякаш щеше да довърши започнатото в парка, но да се свива така не беше обичайно за плейбой като Рей. Дано да се изяжда от угризения! Ако въобще има съвест.
- Хей, къде ви е пънкарката? - подвикна подигравателно един от класа на Дан и се пльосна на масата ни.
- Разкарай се, Били! - извика Дан заплашително.
Обаче наглярът нямаше намерение да си ходи. Мисля, че го помня от партито на Ноел и не останах с добро впечатление от него.
- Чух, че Рей зарязал кралицата на мрака. Вярно ли е?
- За твое сведение, тя го заряза и то по невероятно добър начин. Пък и не е твоя работа, така че се разкарай! - казах аз като го изгледах с присвити очи.
Били се изсмя просташки.
- Да бе, да! За малко да ти повярвам. Кой би зарязал Рей? Я,стига глупости.
- Невероятният ви Рей е задник и половина, ако искаш да знаеш! – процеди Дан през зъби.