**Ева**
Ох, за малко всичко да пропадне. Видях Дан да се щура наоколо и да се оглежда. Затова трябваше да го пресрещна. Зарязах Лина да ми диша прахта, за което ще си платя по-късно.
Настигнах Дан, който изглеждаше като хлапе, изгубило майка си.
- Къде се моташ? Не се чакаме тук. - скастрих го аз.
- Извинявай! Отдавна не съм идвал в този мол. За малко да се загубя.
- Хайде, че зарязах Лина да ме чака ей там и сигурно в момента ме проклина. - побутнах го да тръгне.
- Как се запознахте? - попита ме той.
- Живея в отсрещния апартамент и нашите са приятели с техните. Работим заедно в бара на родителите ми. - отвърнах.
- Аха, значи вашите са ви запознали? - погледна ме въпросително.
- Да. Майка й я доведе в бара, за да я измъкне от вкъщи. - замълчах. - Така като го казах не прозвуча добре.
- Ясно, ясно. Разбрах те. - кимна той. - Значи, ако не бяха всички тези съвпадения, нямаше да сте приятелки?
- Не съм сигурна дали и сега сме приятелки. - усмихнах се криво. - Но се опитвам да я приобщя. В училище не я засичам много, но когато това стане, винаги е сама със сърдития си поглед. Чувала съм да я наричат "самотната вълчица", "странната самотница" и какви ли не още подобни имена. Става ми мъчно за нея. Има доста труден характер, но не е лош човек.
- Може би е неразбрана. Трябва само да поговориш с нея. - каза Дан меко.
- Да бе! Късмет с това!
- Може да минава през труден период. Аз също бях пощръклял по едно време. Просто исках хората да ме приемат нормално. Не да ме съдят за това как изглеждам и да ме гледат като извънземно.
- Имате повече общо отколкото си мислех - усмихнах се.
И той се усмихна.
YOU ARE READING
Мило мое пънкарче!
Teen FictionЗоелина е мрачна пънкарка, която мрази хората и няма приятели. Наричат я "Самотната вълчица", защото винаги се цепи от групите хора, в които попада - в училище, на работа. Страх ги е да я заговорят, за да не отнесат някоя хаплива забележка...
