Мило мое пънкарче!

Глава 41

**Ева**

Отидох в бара със закъснение. Нашите ще ме уморят с тези сметки. Трябваше да отида в офиса на баща ми дори по-рано, но заради грандиозния скандал в двора на училището, не ми остана много време.

Направо не мога да повярвам на какво са способни хората от ревност. Никога не бих предположила, че сладко момиче като Лили би скочила на бой на някого.
По принцип не ме интересува кой с кого се бие, но като видях как блъска Зоелина на земята и започва да я рита направо полудях. Знам, че сме скарани, и че тя може би не заслужава да й помагам, но не издържах да я гледам така. Пък и в случая, наистина не беше виновна тя. Просто беше натопена. Добре че Дан беше с мен, та успяхме да ги разтървем.
И за какво беше цялата разправия? За някакъв фалшив слух, пуснат от Ноел. Но поведението й наистина не ми се връзва с това, което съм виждала досега от нея. Не разбирам защо би натопила Зоелина така. Нито защо би пуснала подобен слух. Трудно ми е да повярвам, че наистина го е направила, само за да раздели Лили и Джей.

Когато стигнах в бара Зоелина вече беше там и обслужваше клиентите. Не гледаше с обикновената си начумерена физиономия, а по- скоро изглеждаше учудена. Сякаш осмисляше нещо. Може би, случилото се. По лицето и ръцете й имаше червени следи от драскотини. Но се държеше нормално с хората, сякаш не се беше случило нищо. Странно. Досега да беше станала истински буреносен облак, помитайки всичко и всеки по пътя си.
Видя ме и ми кимна. Аз също й кимнах. 

Майка ми ни изгледа странно.

- Докога ще си кимате и ще се държите като непознати? - попита тя. Като по чудо можеше да остане до края на смяната.

Въпросът й ме хвана неподготвена.
- Н-не знам.
Тя наведе глава на една страна и ме погледна многозначително.
- Виждам, че ти пука за Зоелина. А странна птица като нея има нужда от верни приятели.

Майка ми има суперсилата да разбира какво става без да й казвам. Дори не съм й разказвала цялата история. Просто й казах, че със Зоелина вече не сме приятелки, защото ми писна от държанието й.

- Ох, сложно е. - въздъхнах аз.

- Няма нищо сложно. Просто я заговори. Разбрах какво е станало днес в училище.

- Какво?! Откога е толкова разговорлива? - възкликнах аз.

- Не, аз я питах, след като видях изподраното й лице. - каза майка ми.