Мило мое пънкарче!

Глава 24

**Зоелина**

Тъпак! За какъв се мисли този?! Той ще ми каже как да се държа! Не съм му искала мнението!

И за какво си изля душата? Да не съм го молила?

Ще кажа само, жалко, че не съм го познавала преди. Бил е много по-забавен от сега.

Ох, искам само този ден да свърши.

Слязох на първия етаж за последния час. Видях Рей да седи пред класната стая все едно ме чакаше.

- Хей, защо пак си сбърчила нос? - попита той.

- Няма значение. - троснах се аз.

- Кой се осмели да те ядоса? - приближи се.

- Ох, остави. - извъртях очи - Какво правиш тук?

- Много ли ще се учудиш, ако ти кажа, че дойдох да те видя?- замига с дългите си мигли.

- Направо не знам какво да кажа. - подсмихнах се аз.

- Искаш ли, ако не си на работа, да се разходим някъде? А може и да пийнем по нещо? - взе да се присламчва все по-близо.

- Това среща ли е? - присвих очи.

- Не. По-скоро разходка на двама приятели.

- Хмм, добре тогава. - усмихнах се аз.

- Ако те канех на среща нямаше да се чудиш дали те каня. - погледна ме дяволито.

Аз май се изчервих. По дяволите!

- О, колко си сладка така! - възкликна той и докосна зачервените ми бузи - Ще те чакам на входа. - намигна ми.

Това малко ме жегна. Май нямам търпение да свършим.

***

След часовете обаче, вместо Рей, на входа ме причакваше онова проклето същество, Ноел. Не мога сега да се занимавам с нея. Но нямаше как да избегна сблъсъка. Препречи ми пътя и ме изпепели с поглед.

- Мисля, че бях ясна последния път. - каза злобно и скръсти ръце.

- Моля?

- Не ми се прави на света вода ненапита! Видях как правиш мили очи на Рей.

- Оу! Съжалявам. - казах безизразно и реших да я подмина, но тя не ми позволи.

- Казах ти да стоиш далеч от него! - още малко пламъци не излязоха от очите й.

- Извинявай, но си сбъркала човека. Кажи на него да спре да ме заговаря. - казах също скръстила ръце и се подсмихнах, за да я ядосам.