Мило мое пънкарче!

Глава 30

**Рей**

Най- накрая дойде време за това парти, за което всички говорят. Лошата новина е, че наистина е в къщата на същата Ноел, за която си мислех в началото. Вярно, че не исках и да си помислям да стъпвам там, но явно това ще е партито на сезона и не искам да го изпускам. Със сигурност ще се случи нещо интересно и искам да съм там, когато стане. Ева страшно се вълнува за това, чак започва да ми досажда. Единствено за това говори. Ако продължава така, ще я зарежа. Пълно е с такива като нея. 

Ще насоча вниманието си главно към Зоелина. Вече започна да ми има доверие и да се разчупва в присъствието ми. Ще видим какво ще последва, зависи как протече партито.

Сега отивам да взема Ева и се надявам да не ми надуе главата с прекалено много глупости. Взех колата на брат ми, черно ауди, който постоянно ми обещава, че ще ми купи, но все не се случва. 

Спрях пред нейния блок и отидох до входната врата. Поне два пъти съм бил у Зоелина, но нито един път у Ева и се обърквам със звънците. Мисля че беше този от края и позвънявам на него. 

Отговаря ми познат глас, но не беше Ева.

- Да?

- А, Лина, ти ли си? - изненадах се аз.

- Да, кой друг да е? 

- Дойдох да взема Ева. Сигурно съм объркал звънците. Знаеш ли дали е готова?

Тя въздъхна шумно.

-  При нея стана сложно, защото й се наложи да отиде до бара за нещо и подробно ме инструктира какво да правя като дойдеш. Стой долу, аз идвам. - каза и затвори домофона.

Повдигнах рамене и отидох да я чакам до колата.

След малко Лина слиза и аз за малко не си гълтам граматиката. Изглеждаше потресаващо добре. Беше с черната рокля, която пробва в магазина, високи кубинки до коленете, а вратът й беше подчертан от платнен чокър с висящ пентаграм. Косата й беше вдигната на малко кокче, а боядисаните й кичури висяха отстрани. В магазина само й подхвърлях, че изглежда добре, за да я полаская, но сега нямаше какво да кажа. 

- Какво ти се е случило? Да не са те заменили в магазина? - попитах с ококорени очи.

- Не съм толкова задръстена за колкото ме смятате. - погледна ме многозначително. - Хайде, да тръгваме към бара. Трябва да занесем роклята на Ева. Каза, че там ще  се преоблича, защото няма да има време да се върне. - каза и седна на предната седалка с торба в ръце.