Мило мое пънкарче!

Глава 34

**Ева**

Два дни след фаталното парти на Ноел, не съм чувала или виждала никого. Чувам само разни коментари да се носят из училище. Колко яко било, кой как се напил и колко интересно станало когато онази пияната вдигнала скандал на пънкарката и женкарят. И колко глупава и заблудена била да им вярва. Обаче дочувам слухове и за някакъв побой след като съм си тръгнала.

- Появи се от никъде и изведнъж всичко се върти около нея. - чух някакво момиче до мен на опашката за стола. - Ноел беше права да й се разкрещи. И двете разправии онази вечер бяха заради нея. 

- Да, за каква се мисли? - обади се момичето до нея.

- Чак онзи русия  се сби с Рей заради нея. Беше сладък, но защо си правят този труд заради тази грубиянка? Не го заслужава.

- Мисля, че Ноел е хвърлила око на същия рус сладур. - отвърна приятелката й.  - Не видя ли как танцуваха?

- О, моля те. Това ако беше танцуване...

Сигурно съм изпуснала нещо, след като си тръгнах. Явно Дан и Рей са се сбили заради Зоелина. До там ли е стигнало всичко?

Радвам се, че не съм засичала никой от тях. Не искам да ги виждам. Наистина се оказаха долни предатели и лъжци. През цялото време е било пред мен, но бях заслепена от  чара на Рей и добрите си намерения към Зоелина и вярата, че тя може да е добър човек.
Рей мога да избегна, но със Зоелина ще е малко трудно, заради работата в бара. Ще видим какво ще стане. Засега просто ще ги отбягвам, доколкото мога.

Взех си обяда и се огледах за място. Видях Ноел да ми маха от нейната маса. Свих рамене и отидох при нея. Беше с няколко момичета, които тихо се подсмихваха като видяха, че идвам. Обаче с тях имаше едно познато лице. Дан също беше там, седнал до Ноел.

- Здравейте. - поздравих ги.

Дан ми кимна. Лицето му беше  на места подуто и  леко червено. Явно това са последствията от боя с Рей.

- Здравей, как си?- отвърна Ноел.

- След два дни реанимиране, добре. - казах и разопаковах сандвича си.

- Ами след такова пиене, цяло чудо е, че си на крака. - изкоментира едно момиче и се изкиска с другите.

Ноел ги застреля с поглед и след това се обърна към мен.

- Не, питам те... как си?- погледна ме тя многозначително.