Мило мое пънкарче!

Глава 12

*Ева*

Добре че влязоха в книжарницата. Сега да звънна на Рей да видя защо се бави. Набирам номера и чувам звънене наблизо.

- Ало? - чувам аз, но не от телефона, а някъде наоколо.

- Къде си? Ние вече сме тук. Всичко върви добре, но нали трябва да ме вземеш, за да ги оставя сами.

- Да, извинявай. Съвсем наблизо съм. Ей сега идвам. - отново чух и тръгнах по посока на гласа.

Стигнах до някакъв рекламен транспарант, зад който намерих Рей, подпрял се на стената.

- Хей, здравей! Казах ти, че съм наблизо. - усмихна се сконфузено той.

- Не си представях толкова близо.

- Ъм, извинявай! Видях една бивша, с която не се разделихме добре. Трябваше да се скрия, за да избегна конфронтация.

- Аха, кофти. - кимнах аз.

- Та, как върви тук?

- Засега добре. Влязоха в книжарницата.

- И Лина още не го е изяла с парцалите? - повдигна вежди той.

- Да не повярваш, не е. Хайде ние да отидем да пием по нещо. - казах и го дръпнах за ръката.

- И просто ще ги оставим? - погледна ме учуден.

- Да, така е най-добре.

- Защо не ги изчакаме?- започна да се дърпа той.

- Ще й звънна след като тръгнем. - казах и пак го задърпах, но той не тръгна.

- О, разбрах. Искаш да видиш кого съм избрала за Лина, нали?

- Ами... да. Хвана ме. - засмя се той.

-Тогава ми направи място. - направих му знак да се мръдне.

Той се помръдна и двамата се скрихме зад транспаранта. Дори ме прегърна през рамо. Колко сладко!

Лина не се забави и излезе тичешком. Какво е станало, пък сега?

*Зоелина*

Излязох навън и потърсих Ева с поглед. Разбира се, тъпанарката я нямаше. Само да е духнала на някъде, ще я убия! Направо ще й стъжня живота! Само да я намеря.

- Хей, защо избяга така? Да не те обидих с нещо? - Дан докосна лакътя ми.

- Махай се! Остави ме на мира! - аз се обърнах, за да му забия шамар, но той като че ли беше прочел мислите ми и ме улови за ръката. Замахнах с другата, но той хвана и нея.

Стояхме така, втренчили погледи един в друг, докато той не ме попита тихо:

- От какво бягаш?

Доста здраво ме държеше, не можех да помръдна. Той осъзна, че ме стискаше прекалено силно и ме пусна.

- Извинявай! - каза и се отдръпна.

- Къде е Ева? - казах, пренебрегвайки въпроса му.

- Не знам. Трябва да е тук някъде. Хайде да я изчакаме. - каза и седна на една пейка.

- Не съм длъжна да я чакам. Тръгвам си. - завъртях се на пета и тръгнах към ескалаторите.

- Не си тръгвай. Моля те! 

Нещо в гласа му веднага ме жегна. Като че ли тялото ми не ме слушаше и само се върна и се просна на пейката.

- Ако не дойде до 10 минути си тръгвам.

- Добре, ако не дойде, ще си ходим.

- О, моля те. Няма нужда да се правиш на кавалер. Мога и сама да се прибера. - извъртях очи.

- Сигурен съм, но аз не мога да се прибера. - погледна ме.

Аз го изгледах тъпо.

- А как си дошъл тогава? - попитах.

- Докараха ме. - усмихна се глупаво той.

- Ооох! Хубаво. - въздъхнах тежко. - Ставай тогава. - наредих и станах от пейката.

- Няма ли да я изчакаме? - погледна ме въпросително.

- Писна ми да я чакам. Да не е изчезвала. 

- Добре. Само да проверя нещо. - стана и се запъти към киното, което е точно срещу книжарницата.

- Чакай, къде тръгна?

- Спокойно. Искам само да проверя какво дават по кината. Няма да те карам да правиш нищо. - махна с ръка.

- Ще те оставя сам да се прибираш, да знаеш. - подвикнах след него, но той не ме отрази.

Бих могла просто да се врътна и да го оставя да се оправя. Но съм сигурна, че ако го направя, още на другия ден, ако не двамата, то поне Ева ще се изръси пред вратата ми и ще ми мели на главата как съм могла да го оставя. А понякога наистина нямам нерви да се разправям с нея. 

Затова просто се замъкнах след Дан. Той отиде на касата и се нареди след един, който много приличаше на мазника Рей.

- Хей! Какво правиш тук? - попитах.