Мило мое пънкарче!

Глава 26

  **Зоелина** 

      Този, който е правил програмата ни официално е най-големия идиот. Какво ли си е мислил, докато я е подреждал? Може би, нещо като „защо не сложа часовете по физкултура по средата на деня, че да се изпотят хубаво и останалата част от деня хубаво да ароматизират класните стаи." Пълна малоумщина. 

Отиваме във физкултурния салон, екипирани със задължителния екип от торбести гащи и тениска, която ти стига почти до коленете и г-на ни разделя на отбори за волейбол. Мисля, че е излишно да казвам, че не харесвам какъвто и да е отборен спорт. Пък и не ме бива особено. 

И на всичкото отгоре тази параноичка, Ноел като че ли ме е хванала намушка. Още в съблекалнята.

 -Как мина онзи ден с Рей? – погледна ме с вирнат нос. 

-Прекрасно. Благодаря, че попита. – насилих се да се усмихна. 

-Защо ми се струва, че си измисляш?- изгледа ме снизходително, все едно съм някаква психично болна, която си въобразява разни неща. 

-На теб може да ти се струват много неща. Това си е твой проблем. – отвърнах – Не мен ме пренебрегнаха вчера. – казах и изкарах злобната си усмивка. 

Онази си глътна езика.   

  Започнахме играта. Или по-скоро войната. В нашето училище, като че ли имаше нещо като традиция да се къртят носове. Всеки се опитваше да уцели поне трима в лицето. Който го направи го посрещаха с възторжени възгласи. И се започваше едно непрестанно целене, което по-късно прерастваше във война.Разделиха ни на отбори и войната започна. Вече 1-2 крави се опитаха да ме уцелят, но не им се получи. Май бяха приятелки на Ноел. Аз обаче няма да остана по – назад от тях. 

Дойде моя ред да целя. Имаше една заблеяна от съседния отбор и „без да искам" я цапнах право по челото. 

-Съжалявам. – провикнах се, но всички знаехме, че хич не съжалявам. 

Веднага последваха подвиквания и дюдюкания.Бих още три пъти, един от които за малко да улуча Ноел, но тя го избегна. 

-Гледай къде целиш, смотанячке. – подхвърли презрително тя. 

-Извинявай, следващият път няма да пропусна.- провикнах се аз. 

-Аз със сигурност няма. – каза със самодоволна усмивка тя и хвана топката.Г-нът свирна и Ноел би толкова силен сервиз, че никой не посмя да се изпречи на пътя на топката. Отбеляза точка. Г-н Рудолф свирна пронизително със свирката си.