**Зоелина**
- Здрасти! - каза Дан.
- Какво искаш? - попитах го направо.
- Цял ден те търсех, но не можах да те засека. Исках да ти се извиня за онзи ден в мола. Наистина, не е така както си мислиш.
- Както и да е. Качвам се. Утре ще ти върна суичера. - подвикнах към Рей и влязох във входа.
- Лина!
- Хей! Тя не желае да разговаря с теб. - каза Рей агресивно.
- Ти какво, да не си й пазач? - отвърна Дан и хукна след мен.
- Ако се налага. - каза Рей като го сграбчи за ръката и го завлече до входната врата.
- Какво правиш, бе? Пусни ме! - викна Дан.
- И какво ще направиш, смотаняк? - Рей започна да го блъска.
Дан заби юмрук в челюстта му.
Рей отскочи назад и избърса малко кръв от устната си.
- Ах, ти, копеле! - Рей го изгледа кръвнишки и му се нахвърли.
Върна му с удар в носа. Дан пак не му остана длъжен и го събори на земята, придружено с поредица удари.
Не вярвах на очите си какво се случва. Както стоях на площадката пред асансьора, се втурнах към тях.
- Да не сте животни? Полудяхте ли? - викнах.
Успях някак да ги откопча един от друг. Но изведнъж нещо твърдо се блъсна в лицето ми.
- Браво, бе! Видя ли какво направи? - Рей ме подхвана през кръста, докато аз стисках кървящият си нос.
- О, Боже! Добре ли си? - Дан се приближи към мен - Ужасно съжалявам!
- Разкарай се! - викна ядосано Рей.
Kато че ли нямах сили да се карам. Просто оставих Рей да ме отведе до асансьора. Качи се с мен и аз натиснах копчето за третия етаж с лакът. Но не аз бях пострадалата в случая. Устната му беше сцепена, веждата също. Но вместо да се погрижи за себе си, се беше заел да помага на мен.
Стигнахме и аз започнах да си търся ключовете из чантата, изцапвайки всичко с кръв. Няколко капки дори паднаха върху суичера му. Добре, че беше черен и не си личеше много. Той видя, че се затруднявам и тръгна да ми помага.
YOU ARE READING
Мило мое пънкарче!
Teen FictionЗоелина е мрачна пънкарка, която мрази хората и няма приятели. Наричат я "Самотната вълчица", защото винаги се цепи от групите хора, в които попада - в училище, на работа. Страх ги е да я заговорят, за да не отнесат някоя хаплива забележка...