Мило мое пънкарче!

Глава 16

**Зоелина**

- Здрасти! - каза Дан.

- Какво искаш? - попитах го направо.

- Цял ден те търсех, но не можах да те засека. Исках да ти се извиня за онзи ден в мола. Наистина, не е така както си мислиш.

- Както и да е. Качвам се. Утре ще ти върна суичера. - подвикнах към Рей и влязох във входа.

- Лина! 

- Хей! Тя не желае да разговаря с теб. - каза Рей агресивно.

- Ти какво, да не си й пазач? - отвърна Дан и хукна след мен.

- Ако се налага. - каза Рей като го сграбчи за ръката и го завлече до входната врата.

- Какво правиш, бе? Пусни ме! - викна Дан.

- И какво ще направиш, смотаняк? - Рей започна да го блъска.

Дан заби юмрук в челюстта му.

Рей отскочи назад и избърса малко кръв от устната си.

- Ах, ти, копеле! - Рей го изгледа кръвнишки и му се нахвърли. 

Върна му с удар в носа. Дан пак не му остана длъжен и го събори на земята, придружено с поредица удари.

Не вярвах на очите си какво се случва. Както стоях на площадката пред асансьора, се втурнах към тях.

- Да не сте животни? Полудяхте ли? - викнах.

Успях някак да ги откопча един от друг. Но изведнъж нещо твърдо се блъсна в лицето ми. 

- Браво, бе! Видя ли какво направи? - Рей ме подхвана през кръста, докато аз стисках кървящият си нос.

- О, Боже! Добре ли си? - Дан се приближи към мен - Ужасно съжалявам!

- Разкарай се! - викна ядосано Рей.

Kато че ли нямах сили да се карам. Просто оставих Рей да ме отведе до асансьора. Качи се с мен и аз натиснах копчето за третия етаж с лакът. Но не аз бях пострадалата в случая. Устната му беше сцепена, веждата също. Но вместо да се погрижи за себе си, се беше заел да помага на мен.

 Стигнахме и аз започнах да си търся ключовете из чантата, изцапвайки всичко с кръв. Няколко капки дори паднаха върху суичера му. Добре, че беше черен и не си личеше много. Той видя, че се затруднявам и тръгна да ми помага.